Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:



Есе:

Имена:

Бележник:

Разказ:

На показ:


Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Резонанс
“Реформаторът” Дан Браун
The „reformer” Dan Brown 
 
ГЕОРГИ ХОДЖЕВ
Нека започнем с любопитния факт, че Умберто Еко отказва да проведе дискусия с Дан Браун.
С такова предложение към тях двамата се обърна неотдавна кметът на италианското градче Винчи– нещо съвсем логично, – обаче Еко го отрязва: “Във Винчи ще дойда друг път, когато там ще се намира някой истински писател.” Самият Браун той определя като “като интригант, разпространяващ фалшиви новини”.
Раздразнението на Еко е напълно разбираемо: като цяло книгата на Браун унищожава всичко, за което Умберто се е борил, написвайки “Махалото на Фуко”. Поразителният плагиат, първата глава на “Шифърът на Леонардо”, може да подразни и най-непредубедения читател. Да не говорим за “Братството на Розата” от Д. Морел. Браун едва ли е имал такива намерения – той просто е пожелал да напише роман в духа на “Махалото”, само че “по-простичък” и “по бестселър”. Съдейки по всичко, той е нормален човек, и затова навярно се притеснява за духа, който е изпуснал от бутилката – но това по принцип не променя ситуацията.
Книгата на Браун сама по себе си е напълно безобидно епигонство на трудния Еко, предназначено за домакини, мениджъри и младежи на прага на висшето образование. Той нарязва на апетитни порции историческата и искуствоведската информация, макар при това част от нея да е просто безпомощна, като версията за жената-апостол в “Тайната вечеря”; другата е по-интересна, но изтъркана още по времето на “Махалото”, станало тогава еталон като извор на материала за опитите да се изкопае от Средновековието някакъв заговор. Всичко това, закрепено с интрига: зловещите нео-йезуити, в случая плагиатствано от Морел, дърпат конците на целия свят, като успоредно тече разследване в класическия английски канон на жанра: убиецът е камериерът (Агата Кристи). В момента по наши телевизии вървят сериали за нео-йезуитите и други разни “Никити”, “Кръгове” и пр. – нека не им правя реклама.
Идейната основа на “Шифъра”, ако изобщо има такава, е издържана в духа на конюнктурата – историята на Запада е голям заговор срещу жените – няма нищо общо с Умберто Еко и не подлежи на сравнение с тезата на италианския писател. Да четем книгата на Дан Браун предвид нейната идейна основа, можем само със свенлива усмивка – във влака, на плажа, ако не се открие нещо друго в багажа.
Не може да се върви срещу фактите. А факт е 60 000 000 тираж в световен мащаб и той продължава да се разпродава като топъл хляб – нито един “интелектуален” детективски роман не е постигнал дори приблизителен успех. Това по-скоро прилича на масова психоза, която от време на време раздрусва съвременния свят, принуждавайки го да извади от общия поток информация нещо и зацикля на него за известно време – като случая с Кубчето на Рубик, ако си спомняте, или шлагер на Бийтълс в стил “Йе-йе-йее”, момент, описан прекрасно от Арт Бъкуалд през 60-те години. Но тази ситуация излиза от рамките на типичната психоза и по мащаб, и по това, че в случая отсъства каквато и да е безобидност. Не можем да твърдим, че Дан Браун слепешком e докоснал някакви тайнствени струни в сърцето на съвременния човек – той попада на един оголен нерв, очаровайки милиони и вбесявайки още толкова. Фактически самата книга по време на този процес се “преражда” и сегашният й образ в масовото съзнание е много далеч от образа, който Дан Браун си е представял, предоставяйки ръкописа на издателя. Затова “Шифърът на Леонардо” е рядко сполучлив експеримент, доказващ фобиите, натрупали се в масовото съзнание.
За теологическата криза в съвременния мироглед се говори още от 70-те години. Затова съвременният човек страда от липсата на завършения, по думите на Хайдегер, Weltbildung и от там – концепция за строежа на света като вселена. След провъзгласеното от Ницше “убийство на Бог” пълният атеизъм не можа да удържи победа; в крайна сметка, оказва се, че е прекалено страшно да се съществува в свят, в който няма нищо освен “кълбо, обвито с вода, на което живеят потомци на маймуни”. Потребността от ирационалното се оказва прекалено силна – обаче завръщането към старите начини за нейното удовлетворяване за много се оказва невъзможно: традиционните религии и на първо място различните форми на християнството – говорим предимно за Запада – не вдъхват доверие. Нещо повече, че един път вече са били отхвърлени; чисто психологически никак не е просто да се окажеш в положението на блуден син, пък и недоверието е вече пуснало дълбоките си корени: щом нещо един път е било отхвърлено, значи има някакви причини. При това не малка роля в случая играе и съответствието с действителността – в християнството и по-точно в католицизма, състоянието е направо лошо. Тази структура с нейната йерархия, система ритуали и нейната две хиляди годишна история, както и преди продължава да се асоциира със средните векове и е много трудно съвременният човек с неговия динамичен ритъм на живот да приеме толкова строга и статична система.
Именно това подхранва популярността не само на опростените и гъвкави форми на протестантство, но и самата епоха на “ню ейдж” с нейните кристали, треви, нео-езичество и разни други уловки. Към тях можем да присъединим и едно православие – „lithe“, към което мнозина се придържат днес – тримеренето, освещаването на козунаците, Бъдни вечер и кръстчето на шията. По принцип като масова институция религията винаги се явява коректив на конюнктурата – очакванията на паството трябва да бъдат вземани предвид през всяка епоха, но когато участието в тази институция не е вече морално задължение, процесът стигна прекалено далеч. Цената, платена за религиозната свобода, е една постоянна неувереност в правилността на собствения избор и тя само расте в контраст с традиционното християнство – в него съмнения по повод на истината не съществуват.
В тази ситуация “Шифърът на Леонардо” съвсем точно е в резонанс с обществените очаквания на Запада, противостоейки на християнството като вяра и като институция в съответствие с парадигмите на западното мислене през ХХI век. Фактически изявявайки се с цялата си наивност по-скоро като религиозен лидер, Браун предлага на читателя езотерично знание, и за да го получи човек, дори не е необходимо да направи някакво интелектуално усилие, пък било то и заради интригата, информацията се усвоява незабелязано. Това до голяма степен е една страхотна ирония. Авторът прави това посредством редица плагиатства, за които стана дума по-горе, и книгата пасва на ума на средния читател. Простите отговори са винаги привлекателни, а по-простите неща са вече от категорията на собственика на издателство “Хелиопол” или на наукообразния Кубрат Томов…а защо не и на Висарион… “Мракобесите” от две хиляди години плетат световен заговор, ала Исус е искал да бъдем коректни към всички и тогава всичко е наред – коректни – особено към племето на Авраам.
Съвсем справедливо е към идеите на Дан Браун да се отнасяме иронично и най-страшното в тях от всичкото е, че те са заимствани от неканонични източници и какво се оказва в крайна сметка, че истината е извън съборите, неоплатонизма на александрийската школа и гигантите, живели по времето на Юлиян Отстъпник: свети Василий Велики, умр.379, св. Григорий от Нис, умр.400, св. Григорий Назианец, умр.390, Евсевий от Кесария или Цезарея, автор на първата каноническа История на църквата, умр.340 – всички истини, провъзгласени от тези събори (особено Никейския и Лаодикейския), са представени в окарикатурен вид. Явните обвинения на Браун са съчетани с целенасочени, бих казал, “подривни” преувеличения. Освен това не е лошо да се замислим в чии ръце са издателствата в Европа и Двете Америки… и от този микс получаваме едно мнение, което явно мирише на диктат или поръчка.
Печален е фактът, че милионите ренегати, скъсали с християнството, с тази книга се убеждават, че са постъпили правилно, а “другите” – в смисъла, в който употребява тази дума Сартр – че не са необходими нито съмнения, нито промени…
Не можеш да получиш с кражби на чужди идеи адекватен в морално отношение резултат.
Не тук е мястото да говорим за филма. Екранизацията винаги се подчинява на Мамон и не може да се очаква друго освен невероятните приходи, получени в резултат на рекламата, свързана с папската енциклика и посланията на православните йерарси. Така или иначе вълната на популярността ще отмине, за Дан Браун ще остане заслужената слава на “крояч” на бестселъри, но в никакъв случай на “религиозен” водач и “нов Лутер” в света на религиозните нови фобии. С основите светът рано или късно ще има работа, защото още преди осемдесет години изтънченият Бердяев в книгата си “Новото средновековие” отбеляза, че ХХI век ще бъде век на религиозни войни. А те, според Ориана Фалачи*, журналистката с най-голям опит в Близкия изток, предизвикала навремето неистовия гняв на Ярафат, са вече започнали. И така, ако има някаква полза от “Шифърът на Леонардо”, то тя е преди всичко, че тази книга за сетен път поставя простия до невменяемост въпрос, стоящ пред съвременното общество: в какво да се вярва? А отговорът, както преди две хиляди години е обвит в мъгла.
*Списание “Демократически преглед” книга 48, 2001/ 2002 г., стр.139, Ориана Фалачи, “Гневът и гордостта”.
 
 
Назад [ 1 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма