Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:



Есе:

Имена:

Бележник:

Разказ:

На показ:


Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Поезия от Иван Овчаров
Poetry: pages of Ivan Ovcharov 
 

Иван Овчаров е роден през 1959 г. в Русе. Живее във Варна. Преподавател е по българска литература в Националната хуманитарна гимназия “Константин Преславски”. Автор е на стихосбирките “Прощаване с небесата” - “Бряг принт”, Варна, 1992 г., “Мъртъв сезон” - Варна, “Литературен форум”, 1994 г., “Мъжете на България” - Варна, “Бизнес - плюс”, 1992 г., и др.

Иван Овчаров
ЗАЩО ИЗКУСТВОТО Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЖИВОТА
Измислицата свети,
само свети –
не изгаря.
И до последното усилие,
с което се завръща в паметта –
не накърнява с чувството за нещо неусетно,
а само свети,
както неударена камбана
във недовършен храм.
Животът ми минава
като молитва във подобни храмове,
но по е страшно да не се надяваш
и да кориш
измисления свят във себе си.
Не те изгаря участта,
в която си попаднал,
а само напънът да бъдеш в нея.
Най-истински остават очертанията
на вятърните мелници и хляба.
Изгарящ е единствено стремежът
да ги обхванеш,
да ги овладяваш,
да ставаш или страшен,
или смешен
за другите, които наблюдават
измислицата в теб –
сравнявайки
с реалността край себе си.
Измислицата свети,
само свети –
не изгаря.
Реалността изгаря,
щом не й допишеш
по нещо свое в текста
най-накрая...
И аз дописвам –
няма край единствено дописването.
Не остаряват само първите измислици
и следващите прочити –
не остаряват.
Човек разбира, че е много стар,
когато вече не успява
да доизмисля себе си.
Живея край морето –
предисловие
към изход или вход
за всяка
от мене продължаваща измислица.
* * *
„От заник слънце озарени...”
П. Яворов
Морето
във последната си същност –
да бъде черно...
Когато става дума за море,
едва накрая му изричаш името –
като изтръпване,
привличащо
с възможността да бъде за последно...
Живееш за последното море,
което ще пресичаш.
 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма