Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:



Есе:

Имена:

Бележник:

Разказ:

На показ:


Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Поезия от Матейна Нулис
Poetry: pages of Mateyna Nulis 
 

Матейна Нулис. Родена на 6 ноември 1955 г. във Варна. Завършва руска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и Колеж по туризъм във Варна. Работи като учителка, манекенка, продавачка, управител в туризма, секретарка и др. Публикува стихове в сп. „Везни” и „Поезия”. Автор на лиричните книги „В трезора на сърцето” и „Обстрелване на мрака”. Преводи на нейни стихотворения са публикувани в московското литературно списание „Меценат и мир” и в антологията на българската поезия „Из века в век” (Москва, 2005). Преводач от руски, гръцки и английски.

МАТЕЙНА НУЛИС
ГРОЗДОБЕР НА МИГОВЕ
В памет на Светлана Вълчева
До последното дихание изкачваше
Стръмното битие нагоре
С мисълта небесната порта
По-скоро да се отвори
А лозите в долината помръкваха
И филизите на живота умираха
Простреляни от твоето страдание
Протягаше ръцете си нежни
Към натежалите звездни гроздове
Сила да пиеш за Млечния път
А дъхът ти изтляваше като жарта
В огнището на живата материя
Достигнала пресечната точка
Между земен ад и вечност
С лекотата на ангел прекрачи
Синора към макроширините
А тук е тъжно и страшно
Печал тече от лозите
Аз не ти казвам сбогом Мила
И няма да ти нося
Ни кръст ни кандило ни цвете
Пръстта ще поливам с вино
От гроздобера на преживяните мигове
И надгробния камък ще целуват
Разлистените спомени на душата ми
ГЛАСЪТ НА ГОСТОПРИЕМСТВОТО
Добре дошли приятели
В дома на душата ми
Ще ви нахраня с пита
Омесена с мая от тъга
И мед от пчелина
На Милосърдието
В бокала на съзнанието ще налея
Вино от превитата лоза
До изнемога вдълбана
Гравюра в сърцето ми
Когато смирението
Утоли сетивата ви
На сбогуване ще подаря
Венец от здравец
И шиите ще обвия
С нанизи стихове
Добре дошли приятели
В дома на душата ми
Катинарът за портата е стопен
В леярната на Прошката
И когато гръм
От любящата Десница ме удари
Не варете жито
Не плачете
Пред олтара на съвестта
Трите си пръста сберете.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма