МАТЕЙНА НУЛИС
ГРОЗДОБЕР НА МИГОВЕ
В памет на Светлана Вълчева
До последното дихание изкачваше
Стръмното битие нагоре
С мисълта небесната порта
По-скоро да се отвори
А лозите в долината помръкваха
И филизите на живота умираха
Простреляни от твоето страдание
Протягаше ръцете си нежни
Към натежалите звездни гроздове
Сила да пиеш за Млечния път
А дъхът ти изтляваше като жарта
В огнището на живата материя
Достигнала пресечната точка
Между земен ад и вечност
С лекотата на ангел прекрачи
Синора към макроширините
А тук е тъжно и страшно
Печал тече от лозите
Аз не ти казвам сбогом Мила
И няма да ти нося
Ни кръст ни кандило ни цвете
Пръстта ще поливам с вино
От гроздобера на преживяните мигове
И надгробния камък ще целуват
Разлистените спомени на душата ми
ГЛАСЪТ НА ГОСТОПРИЕМСТВОТО
Добре дошли приятели
В дома на душата ми
Ще ви нахраня с пита
Омесена с мая от тъга
И мед от пчелина
На Милосърдието
В бокала на съзнанието ще налея
Вино от превитата лоза
До изнемога вдълбана
Гравюра в сърцето ми
Когато смирението
Утоли сетивата ви
На сбогуване ще подаря
Венец от здравец
И шиите ще обвия
С нанизи стихове
Добре дошли приятели
В дома на душата ми
Катинарът за портата е стопен
В леярната на Прошката
И когато гръм
От любящата Десница ме удари
Не варете жито
Не плачете
Пред олтара на съвестта
Трите си пръста сберете.