Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:



Есе:

Имена:

Бележник:

Разказ:

На показ:


Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
На показ
Павел Койчев, архитект. Защо честната къща, също като честния човек, трябва да е последователна и смислена
Why the honest house, like the honest man, should be consistent and reasonable 
 
Виолета Тончева
Разсъждения по повод изложбата на Павел Койчев “Къщите, лятото, морето... една идея за ваканционно селище”, осъществена със специалното участие на художник-фотографа Иво Хаджимишев, в Дома на архитекта, с която Галерия САБ (Съюз на архитектите в България) Варна участва в Международния фестивал на визуалните изкуства “Август в изкуството” 2006.
Едва ли има по-добро място за тази експозиция от възрожденската къща, която предлага най-естествена отправна точка за философско-артистичното пътешествие на Павел Койчев във времето. Неговите изящни и вдъхновяващи къщи, изградени с естествени материали, обработени на ръка, точно пресъздават строителни технологии от миналото, но не се отказват и от удобствата на цивилизацията. На съвременен архитектурен език те биха могли дори да се охарактеризират като реализирани обекти, макар че материалността им е привидна. Защото, както е с всички големи произведения на изкуството, къщите на Павел Койчев пренасят послание. То върви от миналото към бъдещето, за да отправи предупреждение към настоящето, да изрази реакцията на автора срещу нашето бягство от естественото, да предложи дори защита срещу всичко изкуствено и подправено. Логиката на концепта се основава върху презумпцията за градеж, населяван и обитаван, не от какви да е, а от духовни строителни материали като морал, дълг към природата, към изкуството, в крайна сметка дълг на твореца към себе си... Последното е иманентна част от себевъзприятието на Павел Койчев и обяснява пределно ясно защо творчеството му е толкова оригинално: “Там, където вървят всичките, ти не бива да вървиш. Можеш като гражданин, като човек да си абсолютно дисциплиниран. Но в духовната сфера си длъжен да се чувстваш свободен. А това става само когато се съпротивляваш. Спасението е там”.
В тези думи е целият Павел Койчев. Един творец, който никога не изневерява на това, което носи в себе си, каквото и да му струва подобна последователност или - ако предпочитате - подобно кредо.
Което Павел Койчев не знае, е че неговите схващания за творчеството поразително съвпадат, дори чисто лексикално, с тези на архитект Хауърд Роурк – изключително талантливия и до крайност отстояващ себе си, герой на Алиса Розенбаум. С художествения псевдоним Айн Ранд, тя създава книги, които поставят началото на литературни течения и моделират манталитета на цели поколения интелектуалци – не само в Америка. И не само тогава. И какво от това, че между Хауърд Роурк и Павел Койчев лежат няколко десетилетия. Десетилетията са имагинерни и нямат никакво значение, защото двамата – литературната и реалната личност – всъщност живеят в едно и също духовно време.
Заради този паралел (а и след като Павел Койчев прехвърля границите на скулптурата, архитектурата, философията, защо да не разширим възприятието със средствата на още едно изкуство – литературата), подарявам на Павел Койчев (с нескрито удоволствие) цитати от преведения неотдавна на български език роман “Изворът” на Айн Ранд. Вярвам, че в тях той ще познае себе си:
“Обясни как оживява идеята във всяко същество или творение. Обясни също защо, ако и най-малка частица измени на тази идея, съществото или творението умира... Другите къщи са построени, за да впечатляват, моята къща е съградена според своята вътрешна логика... Всяка частица от къщата съществува, защото тя има нужда от нея... Къща, която да обикна, къща, която да е важна за мен... Честната къща, също като честния човек, трябва да е последователна и смислена... Когато заживея в тази къща, ще поведа нов живот и дори най-обикновените неща, които върша във всекидневието, ще придобият някаква почтеност или достойнство. Не се учудвай, ако ти кажа, че ще живея в хармония с тази къща... Повечето хора строят така, както живеят – рутинно, без осмисляне, според случайността. Но има и малцина, които си дават сметка, че къщата е истински символ... Всички ние живеем в собствените си мисли и съществуването е опит да претворим този живот във физическата действителност, да го изразим с движение и форма. Къщата е проявление на нашия живот...”

С къщите на Павел Койчев е същото. И затова няма нищо по-естествено и логично от жеста, с който Павел Койчев извисява своите къщи/обиталища в пространството. Извисява ги, в контрапункт на заобикалящата ни архитектурна чалга, като една изящна и красива идея... Която ... може да уловим, а може би не...
Все пак, би било прекрасно, ако я уловим... Сякаш репликира на това място художник-фотографът Иво Хаджимишев, чийто огромни панорамни пейзажи - два дигитални принта на пощадени (все още) от урбанистичната инвазия кътчета на Българското черноморско крайбрежие (енигматичния Камен бряг) дописват въздействието на целия проект в един хармоничен диалог между творците.
Нещо повече. Павел Койчев и Иво Хаджимишев очакват в диалога им да се включат и други. Докато все още има надежда ... За Природното и Човешкото, ако разсъждаваме с мотото на тазгодишното издание на Международния фестивал на визуалните изкуства “Август в изкуството”. Надежда и, че няма да се сбъдне прогнозата на големия морски изследовател Жак-Ив Кусто, според която човекът може да се окаже единственото същество на земята, изгубило инстинкта си за самосъхранение.
 
 
Назад [ 9 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма