| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Имена: |
| Бележник: |
| Разказ: |
| На показ: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| На показ | |
Иво Хаджимишев, фотограф: Хубавата къща край морето– това е част
от нашата свобода
The nice house near the sea is part of our freedom – thoughts of Ivo Hadzhimishev, photographer |
|
 - В тази прекрасна експозиция съм като онова малко птиченце, което е кацнало на гърба на хипопотама. Всъщност експозицията показва виждането на Павел Койчев за пространството. И понеже двамата много обичаме Северното Черноморие, решихме заедно да направим този интересен експеримент. Тук моето присъствие е само като фон. Затова огромният фотос зад прекрасните къщи само подсказва атмосферата, която създават. Но и показват дарбата на Павел Койчев да вижда, по-скоро да предвижда и фантазира съвършено други, нови светове. Бяхме заедно миналото лято и бродихме по пущинаците на северното крайбрежие. Там сподели с мен своите идеи, които бродеха от доста време в съзнанието му. И след всичко разказано аз постепенно видях тази идея по същия начин, както той ми я разказваше. Така станаха видими тези негови къщи пластики, които създаде. З атова и фонът, който създадох, е тяхната естествена среда. Той помага на всеки зрител да си го представи и преживее по-лесно. Така действахме като тандем. Под негово въздействие аз попаднах в най-българските места, които все още са останали девствени и непокътнати от ръцете на цивилизацията. И затова съм благодарен на Павел, че ме накара да се вгледам в това, което някога майсторите са правили с ръцете си. Градили са къщи обиталища на българите, на българския дух. Това е една прекрасна традиция, която трябва да бъде запазена. Тя не се е загубила, а по-скоро е забравена и изтикана някъде там, дълбоко в съзнанието ни. Пък и днес хората в големите градове нямат това пространство да живеят в къщи, които да съхраняват и опазват тяхната житейска същност. Връзката им с природата вече се къса. Вкарани са в бетонните кутийки на панелните блокове. Днес виждаме, че хората, които имат малко повече пари се опитват отново да излязат на по-широко пространство. Оказва се, обаче, че се напъхват отново в други, дори по-мизерни бетонни кутийки. И сега, като гледам в Златни пясъци, с какво се замени онази прекрасна вила на известния оперен певец Николай Гяуров, си казвам, че новият собственик се обгражда с бетон отвсякъде и върви упорито срещу природата.
Пък и виждате архитектурата на днешния ден. Аз самият не смея да говоря за неща, в които не съм компетентен, но не съм сляп. Строителството в България започна да се развива толкова стихийно, че безвъзвратно опустоши цели райони. Вземете например Слънчев бряг. Застрояването го изяде. Има цели квартали в София, например “Лозенец”, които са застрашени от престрояване. Там всеки заграбил по едно парцелче, започва да прави нещо. Така е и във Варна. Погледнете какво става след Делфинариума. Няколко високи блока от времето на социализма, където все пак може да се види запазена, макар и малка, пропорция и хармония между тях. След това виждаме едно диво и нескопосано строителство на малки кооперации, които, ако влезеш вътре, можеш да полудееш от липса на нормално пространство, от липса на въздух. Всичко е толкова тясно и грозно, че чак тръпки те побиват. Затова е необходимо друг тип култура, възприятие на пространството, в което човек да се чувства в своето нормално състояние. |
|
|
Назад
[ 10 ]
Напред |
|
