Простори

Съдържание

Резонанс:

Отново при Паулу Коелю
To Paulo Coelho again

Поезия:

Поезия от Димитър Калев и Теменуга Маринова
Poetry from Dimitar Kahlev and Temenuga Marinova

Есе:

Имена:

“Талантът е като чук - с него можеш да заковеш гвоздей, но и да убиеш човек”
Talent is like a hammer: by its means you could drive in a nail but also kill a man

Бележник:

Из "Кратка теория на литературата"
A short theory of literature

Памет:

Поезия на края и началото
Poetry of end and beginning

Разказ:

В сянката на каменните зидове
In the shadow of the stone walls

ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ

(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)

ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ

“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.
Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.

Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.
Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.

Статии
Есе
Как пиша How do I write

ИВАН БУНИН Как пиша? На младини много се пилеех. Искаше ми се винаги да пиша, но същевременно винаги ми се искаше и да живея и затова не успявах да пиша така, както ми се искаше. На младини пишех почти винаги много прибързано, случайно. Пишех по този начин и тогава, когато твърдяха, че чудесно съм извайвал всяка фраза. ...Извайването на фразите! Но аз никога не съм се занимавал с това. Та и какво означава „да извайваш”? Нали при писателя формата е неразривно свързана със съдържанието и се ражда сама по себе си от съдържанието. По-късно работата тръгна по-правилно, по-спокойно. Свикнах да работя само в спокойно състояние - за тази цел се уединявах на село, или както по-късно отидох в Италия и на Капри. Но винаги пишех с увлечение. Седна ли да пиша, това означаваше, че ще трае дълго, докато не напиша всичко докрай. И никога, трябва да отбележа, не съм писал и не пиша нощем. Изобщо не работя в нервно състояние... Как се поражда решението ми да пиша?... Най-често съвсем неочаквано. Това влечение да пиша при мен идва винаги от някакво вълнение, от някакво тъжно или радостно чувство, предимно свързано с някаква разгърнала се пред мен картина, с някакъв отделен човешки образ, с човешко чувство... Това е първоначалният момент. Понякога дълго време тая в себе си това начало, понякога сядам да пиша веднага, ако това е на село, на тишина, в уединение, в работното ежедневие. Но това съвсем не означава, че като взема перото, аз вече предварително знам изцяло всичко, което ми предстои да напиша. Това ми се случва рядко. Често пристъпвам към работа, без да имам в главата си готова фабула, но и някак си, без да съм напълно наясно за окончателната й цел. Само някакъв най-общ смисъл ми се мярка, когато пристъпвам към нея. Не готовата идея, а само най-общият смисъл на произведението ме занимава в този начален момент - мелодията му, ако мога така да се изразя. И често не зная как ще завърша, случва се понякога да завършиш творбата си далеч не така, както си възнамерявал в началото и дори в процеса на работата. Само че, повтарям, най-главното, някакво общо звучене на цялото произведение ми се удава в този първоначален етап на работата ми... Да, първата фраза е от решаващо значение. Тя определя преди всичко размера на произведението и звученето му като цяло. И ето още какво. Ако не успееш да вземеш вярно този начален тон, то неизбежно или ще се забъркаш и ще отложиш започнатото, или изобщо ще отхвърлиш започнатото като негодно... …Никога не съм писал под влияние на нещо дошло отвън, винаги пиша „от самия себе си”. Необходимо е нещо да се роди в мен самия - и ако това не е налице, аз не мога да пиша. Никога не съм умеел и не мога да стилизирам. Не съм писал „в духа” на нещо и няма и да пиша. Изобщо никога в своето творчество не съм си поставял външни задачи... Когато пишех стихове, не съм си поставял задача нарочно да начупя стиха, да внеса „новости” в него. Впрочем аз не различавам стиховете от прозата си. И тук, и там има един и същ ритъм - работата е само в една или друга степен на напрежението. „Извън” не ни оказва въздействие и от друга страна. В мен никога не се е зараждало желание да пиша под въздействие на чуждо писане. Е, то се знае, хубавото чуждо винаги възбужда желание да пишеш. В това отношение съм пълна противоположност на един писател, който ми казваше, че когато не му се иска да пише, взима от рафта Круглов или Златовратски. „Това е толкова лошо, че ти се иска ти сам да пишеш!” Повтарям - тайната на зараждането на началното чувство, подбуждаща писателя към творчество, е много трудно уловима. Това чувство ме обзема и на полето. и на улицата, и в морето, и вкъщи, в зависимост от едно или друго осветление или срещнато човешко лице. понякога, когато чета. Но как? Някаква отделна дума, често най-обикновена, някакво име предизвиква чувство, от което се поражда воля за писане. И тогава някак изведнъж чуваш онзи призивен звук, от който се ражда цялото произведение. 1929 Превод Мария Блажева

Назад [ 3 ] Напред

ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и

Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!