Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Имена:

Бележник:

Памет:

Разказ:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Есе
Как пиша
How do I write 
 
ИВАН БУНИН
Как пиша? На младини много се пилеех. Искаше ми се винаги да пиша, но същевременно винаги ми се искаше и да живея и затова не успявах да пиша така, както ми се искаше. На младини пишех почти винаги много прибързано, случайно. Пишех по този начин и тогава, когато твърдяха, че чудесно съм извайвал всяка фраза.
...Извайването на фразите! Но аз никога не съм се занимавал с това. Та и какво означава „да извайваш”? Нали при писателя формата е неразривно свързана със съдържанието и се ражда сама по себе си от съдържанието.
По-късно работата тръгна по-правилно, по-спокойно. Свикнах да работя само в спокойно състояние - за тази цел се уединявах на село, или както по-късно отидох в Италия и на Капри. Но винаги пишех с увлечение.
Седна ли да пиша, това означаваше, че ще трае дълго, докато не напиша всичко докрай. И никога, трябва да отбележа, не съм писал и не пиша нощем. Изобщо не работя в нервно състояние...
Как се поражда решението ми да пиша?... Най-често съвсем неочаквано. Това влечение да пиша при мен идва винаги от някакво вълнение, от някакво тъжно или радостно чувство, предимно свързано с някаква разгърнала се пред мен картина, с някакъв отделен човешки образ, с човешко чувство... Това е първоначалният момент. Понякога дълго време тая в себе си това начало, понякога сядам да пиша веднага, ако това е на село, на тишина, в уединение, в работното ежедневие. Но това съвсем не означава, че като взема перото, аз вече предварително знам изцяло всичко, което ми предстои да напиша. Това ми се случва рядко. Често пристъпвам към работа, без да имам в главата си готова фабула, но и някак си, без да съм напълно наясно за окончателната й цел. Само някакъв най-общ смисъл ми се мярка, когато пристъпвам към нея. Не готовата идея, а само най-общият смисъл на произведението ме занимава в този начален момент - мелодията му, ако мога така да се изразя. И често не зная как ще завърша, случва се понякога да завършиш творбата си далеч не така, както си възнамерявал в началото и дори в процеса на работата. Само че, повтарям, най-главното, някакво общо звучене на цялото произведение ми се удава в този първоначален етап на работата ми...
Да, първата фраза е от решаващо значение. Тя определя преди всичко размера на произведението и звученето му като цяло. И ето още какво. Ако не успееш да вземеш вярно този начален тон, то неизбежно или ще се забъркаш и ще отложиш започнатото, или изобщо ще отхвърлиш започнатото като негодно...
…Никога не съм писал под влияние на нещо дошло отвън, винаги пиша „от самия себе си”. Необходимо е нещо да се роди в мен самия - и ако това не е налице, аз не мога да пиша. Никога не съм умеел и не мога да стилизирам. Не съм писал „в духа” на нещо и няма и да пиша. Изобщо никога в своето творчество не съм си поставял външни задачи... Когато пишех стихове, не съм си поставял задача нарочно да начупя стиха, да внеса „новости” в него. Впрочем аз не различавам стиховете от прозата си. И тук, и там има един и същ ритъм - работата е само в една или друга степен на напрежението.
„Извън” не ни оказва въздействие и от друга страна. В мен никога не се е зараждало желание да пиша под въздействие на чуждо писане. Е, то се знае, хубавото чуждо винаги възбужда желание да пишеш. В това отношение съм пълна противоположност на един писател, който ми казваше, че когато не му се иска да пише, взима от рафта Круглов или Златовратски. „Това е толкова лошо, че ти се иска ти сам да пишеш!” Повтарям - тайната на зараждането на началното чувство, подбуждаща писателя към творчество, е много трудно уловима. Това чувство ме обзема и на полето. и на улицата, и в морето, и вкъщи, в зависимост от едно или друго осветление или срещнато човешко лице. понякога, когато чета. Но как? Някаква отделна дума, често най-обикновена, някакво име предизвиква чувство, от което се поражда воля за писане. И тогава някак изведнъж чуваш онзи призивен звук, от който се ражда цялото произведение.
1929
Превод Мария Блажева
 
 
Назад [ 3 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма