КОНСТАНТИН МИРОНОВ
Някога великият руски писател Л. Н. Толстой е казал,че не рядко от млади хора може да се чуят изказвания за необходимостта всичко да вършиш със собствен ум. Но, междупрочем, трябва да се използва мъдростта, натрупана от предишни поколения. Без нея е немислимо усъвършенствуването на живота ни. Това се отнася особено за „твърдите” основи на човешката мъдрост, концентрирана в изречения, крилати мисли и афоризми. Хората отдавна и във всекидневието, и в работата си се обръщат към този непресъхващ извор. Изказванията на великите хора, техните афоризми не само обогатяват представите за интересуващия ни предмет. Те – това е най-главното – ни учат да мислим. Те ни карат да разглеждаме предмета от различни, често изненадващи страни, те ни учат да не се боим от парадоксите, да ценим остроумието и ни показват, че понякога в шегата има нещо много по-сериозно и полезно, отколкото в дългото и досадно поучение. Не напразно Гьоте е казал: „Трябва всеки ден да се прочита по някое мъдро изречение.” Забележително е, че мнозина известни писатели са били блестящи познавачи и майстори на афоризми. И до днес за всеки поет, писател и журналист чуждите афоризми са благодатна почва, върху която успешно израстват собствените мисли и вълнения на читателите. Мисля, че всеки, който се обръща към афоризмите и реченото от великите хора, ще намери за себе си по нещо нужно и полезно.
Ето някои такива мисли на руски писатели.
„На истински честния писател всичко му се случва: спадове, несполуки, душевни разногласия със себе си и с обществото, осиромашаване.” /Игнатий Дворецки/
„Много по-хубаво е да мечтаеш за романа, отколкото да го пишеш.
Поезията е вътрешният огън на всеки талант.
Най-великото умение на писателя е умението му да зачерква.
Краткостта е първото условие за художественост.” /Феодор Достоевски/
„Бавният процес на преписването е много полезен: позволява да се вгледаш във всички дреболии, докато творбата още не е изстинала, не се е втвърдила, да ги измениш и всичко излишно да изхвърлиш”. /Евгений Замятин/
/
„Трудно е да се каже как възникват сюжетите. При мен даже не толкова сюжетите, колкото темите, бих казал. Сюжетът всякога тръгва от темата... той идва после. Първични са мисълта, чувството, лиричният тласък – всичко се поражда от тях”. /Леонид Зорин/
„Изкуството на литератора не е в умението му да показва, а в умението му да одухотворява. Без това одухотворяване литературното произведение излиза мъртво и схематично.” /Михаил Зошченко/
„Не бива да се допускат твърде големи прекъсвания не само при писането на една творба, но и в промеждутъка между две различни работи. Хубаво е да си оставиш за подгрявка мъничко от предишната топлина. И писателят, подобно на доменната пещ, не трябва да изстива, да се разmали отново е трудно и скъпо.” /Вера Инбер/
„При различните хора формирането на писателя става различно. За някои този процес е стремителен, начинаещият още от първата минута застава здраво на крака. При други е обратното, процесът се развива бавно, с големи сривове и грешки, които се изживяват постепенно. Понякога след първата несполука настъпва изтощаване – това е в случаите, когато пишещият е използвал увлекателен биографичен материал, а освен този материал няма нищо друго.
Пътят на писателя е прекрасен, но е трънлив.” /Борис Лавреньов/
„Можеш да пишеш за всичко, но не бива всичко да печаташ.” /Л. Либединская/
„Уважаващият призванието си литератор трябва да пише така, че той самият да уважава всеки ред, излязал изпод перото му, независимо дали ще се подпише под него, дали ще получи за него малък или голям хонорар.” /Леонид Андреев/
„Поезията възниква от мъчителното общуване на човека с живота”. /Иннокентий Аннеский/
„ Да пишеш добре може само със съзнанието, че би могло и още по-добре. Трябва да пишеш осъзнавайки, че други навярно ще успеят да го направят по-добре, но че ти пък си направил всичко според силите си.” /Александър Афиногенов/
„В творчеството няма видима логика.”
/Дмитрий Балашов/
„Как пишем ли? Все едно да питаш как дишаме”. /Агния Барто/
„Съдбата на писателя е трудна, тревожна, коварна съдба.” /Александър Блок/
„Който не се е родил поет, той никога няма да стане поет.” /Валерий Брюсов/
„Безизходността, необходимостта, сбитостта, съсредоточеността създават стиха.” /Максимилиян Волошин/
„Кой знае защо някои си мислят, че щом си писател, ти непременно трябва да си щастлив човек, богат, безразсъден, че живееш свободно, както ти хрумне. А всъщност съвсем не е така – мнозинството писатели живеят много скромно, не са здрави и, което е най-тъжното, сред тях има много нещастни хора.” /Сергей Воронин/
„Тайната на изкуството е във възпроизвеждането на най-първичните усещания и впечатления.” /Александър Воронский/
„Раждането на отделните стихотворения тайнствено си прилича с произлизането на живите организми. Поетовата душа получава тласък от външния свят, понякога в незабравимо ярък миг, понякога смътно, като зачатие, като на сън, и се налага дълго да износваш зародиша на бъдещото творение, вслушвайки се в плахите движения на още неукрепналия нов живот. Всичко въздействува върху хода на неговото развитие – и косият лунен лъч, и внезапно дочутата мелодия, и прочетената книга, и мирисът на цвете. Всичко определя съдбата на стихотворението.” /Николай Гумильов/
„Ние пишем различно, не всякога свързано, понякога безобразно, попадайки в задънената улица на собствената си неосведоменост, отвличайки се от първоначалните си замисли към други, последващи ги, проваляйки се в дяволски бездни, и не само дяволски, движейки се не направо, а по спирала, но въпреки всичко напред и напред! Незавършеното в едно произведение продължава в друго.” /Леонид Мартинов/
„Изкуството да мислиш е ключ към изкуството да съчиняваш.” /Анатолий Мерзляков/
„Писател може да се нарече този, който във всяка минута на живота си се усеща такъв и не забравя писателството.
За да си музикант, трябва да познаваш теорията на контрапункта, за да си художник е нужно да изучиш законите на перспективата, светлосенките, краските и материала. Писателят трябва да е и като единия, и като другия.” /Николай Никитин/
„Да пишеш роман по план е все едно да бродираш по канаваца.
Ако биха ми казали: ти ще напишеш гениално нещо, такова, което наистина ще потресе човешките сърца и ще измени нещичко в живота. Ще промени хората. Ще очисти душите им от люспи и налепи. Но имай предвид – последната точка в тази работа ще бъде твоят последен дъх. Не бих се колебал даже и минута, веднага бих се съгласил.” /Валентин Овечкин/
„Перото ти ще пише лошо, ако в мастилницата не добавиш макар и няколко капки собствена кръв.” /Владимир Одоевский/
„Да видиш, да се удивиш, да се възхитиш, да разкажеш.”
/Юрий Олеша/
„Убеден съм само в едно: вдъхновението идва по време на работа.” /Николай Островский/
„Писателят – това е едно огромно сърце. Спокойните хора рядко стават писатели.
Хубавото заглавие трябва като с нож да разсича разказа, за да бликне кръв от него.
Аз винаги зная какво искам да напиша, но никога не разбирам как трябва да се направи това. Всеки път съм принуден да си измайсторявам часовник, за да узная кой час е.”
/Пьотр Павленко/
„Най-мъчното в работата на писателя не е писането: писането е най-лесното. Трудно се преживява времето, когато не ти се пише. Първото стъпало на всяко творчество е самозабравата.” /Михаил Пришвин/
„Постоянният труд, без който го няма истински великото, е необходимо условие за художествено творчество.”
/Александър Пушкин/
„Всички писатели са роби. Роби на своя читател.
Тайната на писателството се заключава във вечната и неволна музика в душата. Ако я няма, човек може да „направи” писател от себе си. Но той не е писател”. /Василий Розанов/
„Писането на стихове е пътят към каторгата. Но понякога пристигаш и се оказва,че там има цъфнала ливада”. /Михаил Светлов/
„За да пишеш, трябва преди всичко да обичаш оръдието на това трудно изкуство – езика. Трябва да го познаваш нашироко и надълбоко, за да се усеща тежестта на всяка дума”. /С. Сергеев-Ценский/
„Ние създаваме произведенията си понякога в хода на работата си над нещо друго, всекидневно, а понякога и в пустотата на безделието и безсмислено изглеждащото. Пишем, когато да не пишем не е възможно. Творчеството е като зреещ клас. Когато всичко му е отдадено и е сложена последната точка, аз съм опустошена и даже – не се боя от тази дума – изплашена... Всеки истински писател е неповторим и в своето творчество, и в своята работна технология, и в навиците си. Голям или малък – той е единствен в света.”
/Галина Серебрякова/
„Трябва да прочетеш много книги, за да напишеш пет реда, разхвърляни из целия разказ.
Трябва да пишеш само тогава, когато усещаш в себе си нещо съвършено ново, важно съдържание, ясно за теб, но непонятно за хората, и когато потребността да изразиш това съдържание не ти дава мира.” /Лев Толстой/
„Силно и точно да възпроизведе истината, реалността на живота, е висше щастие за литератора.
Художникът не може да бъде щастлив. Щастието – това е покой. А щастливият художник нищо не създава”. /Иван Тургенев/
„Поезията изисква непременно нещо ново и за нея няма нищо по-убийствено от повторението”. /Афанасий Фет/
„Творческото състояние е магия.
Вдъхновение плюс волски труд – ето ти го поета.
Четенето е съучастие в творчеството.” /Марина Цветаева/
„Който е изпитал насладата на творчеството, за него вече никакви други наслади не съществуват.
Писателят трябва да пише много, но не бива да бърза.
На литературата дължа най-щастливите дни на живота си и най-добрите свои симпатии.” /Антон Чехов/
„Писателската работа е преди всичко работа на въображението, а то с годините отслабва. Значи, не бива да се губи време.” /Александър Яшин/
(Със съкращения от сп. “Литературная учеба”, Москва, кн. 4/2006) |