| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Фрагменти: |
| Бележник: |
| Разказ: |
| Неюбилейно: |
| Мъдростта на човечеството: |
| Островитяни: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Резонанс | |
Работи през погледа на театъра
Things through the view of theater |
|
“Български работи”, авторски спектакъл на Пламен Марков. Сценография и костюми Мира Каланова, музика Александър Каланов и Йордан Борисов. Участват: Д. Викторова, Г. Арнаудова, М. Гинкова, М. Кънева, Н. Панайотова, Н. Вълканова, Р. Дичева, Т. Михайлова, В. Митев, Вл. Виолинов, Г. Михов, Д. Алексиев, Е. Неделчев, Н. Мутафов, Н. Божков, Пл. Георгиев, Пл. Димитров, С. Лютаков, Ст. Георгиев, Хр. Христов.
Драматичен театър “Стоян Бъчваров”– Варна, премиера 9.Х.2006 г.  ПАНКО АНЧЕВ
“Български работи” е нарекъл режисьорът Пламен Марков своя спектакъл, създаден по забележителната книга на Балчо Нейков “Фракийско предание. Сбирки от народния живот”, както и по текстове на възрожденски автори.
Пренасянето на сцена на текстове, които не са писани за театър, но чието слово владее ума и сърцата на хората, е полезно, трудно и опасно дело. Полезното е поради това, че днешният зрител получава възможността да чуе и види хора и типажи, които вече не съществуват, но чието мислене и говорене е поразително дълбоко и поучително. “Народният живот” наистина съдържа много мъдрост и красота. Днес тази мъдрост и тази красота вече ги няма.
Трудността очевидно идва от “нетеатралния” характер на това слово. В книгата то звучи от устата и душата на един автор, а на сцената го говорят доста актьори. Един да е фалшив и неверен, цялото очарование и смисъл на идеята се губи безвъзратно.
В този именно възможен фалш е и опасността от подобен тип театрални спектакли. Уж правиш нещо сериозно, а то се превръща в пародия и глупаво шоу.
Бързам за изтъкна достойнствата на този спектакъл, защото те са повече от недостатъците. А и защото с него варненският драматичен театър прави несъзнателен опит да реабилитира човешкия театър на реализма, почти напълно изчезнал през последните години от Варна.
Спектакълът се гледа с удоволствие. Намерен е верен театрален език и макар той да е по неизбежност по-изкуствен и статичен от езика на литературното произведение, звучи свежо и увлекателно. Наблегнато е на словото, а не на движенията, но и движенията по сцената са премерени и естетически организирани. Актьорите общо взето играят добре и успешно са се превъплътили в своите литературни герои. Те произнасят репликите си добре, рядко преиграват и съумяват да извлекат от своите персонажи заложения в тях характер. Но те по навик, придобит през последните години от наложения стил в театъра, се увличат да пародират и преиграват, за да предизвикат вниманието и смеха на публиката. Пламен Марков почти е овладял и изчистил тези порочни увлечения на варненските актьори, но на места ги “изпуща” и те влизат в старите си навици.
Слабостта на авторския спектакъл обаче е драматургията. Тя добре “навързва” епизодите от книгата, успешно вмъква и текстове от приписки, от Софроний Врачански и др., но не е цялостна и единна. Липсва сюжет, в който героите да се развиват като образи и характери. Отделните епизоди стоят сами за себе си, изолирани са един от друг и не се пораждат и взаимно оправдават един от друг. Това е съществена слабост. А свързващите текстове, четени между епизодите, просто невярно тълкуват епохата и самия спектакъл и са напълно излишни. Но са въведени уж за да обединят драматургията и да й дадат последователност и вътрешна логика. Но не би.
Аз обаче казвам: слава Богу, че поне езикът е красив и актьорите имат възможност да играят нещо смислено под ръководството на един добър режисьор. Добри са постиженията преди всичко на Надежда Панайотова, Теодора Михайлова, Мария Гинкова, Христо Христов, Георги Михов, Пламен Георгиев, Симеон Лютаков, както и на дебютантите Владислав Виолинов, Димо Алексиев и Росица Дичева. Техният дебют е сполучлив. Нямам претенции и към останалите.
Интересно е решението на сценографката Мира Каланова, както и музиката на Александър Каланов и Йордан Борисов.
Добър спектакъл, но дали ще даде тон за излизане от естетическото объркване и линеене на варненския Драматичен театър “Стоян Бъчваров” и дали ще го върне в плодотворните му традиции? Дано не се окаже, че е случайно попадение на гостуващия режисьор Пламен Марков. |
|
|
Назад
[ 1 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
