Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:


Поезия:

Фрагменти:


Бележник:

Разказ:

Неюбилейно:

Мъдростта на човечеството:

Островитяни:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Поезия
Видения
Visions by Ivan Granitski 
 

ИВАН ГРАНИТСКИ

РУМЕН ДЕНЕВ

Румен Денев сънува че сънува
но тялото му вече не е там
Невъзможно е да се открие
даже в спомена за окончателно отсъствие
Премрежени са миглите на думите
А може би това са тръните
изплитащи крилете на мълчанието
Той е дъжд и мълния последна
невидима гравюра от метафори
Бащата на страданието той е
самият мост на болката
над бездната от мрак и светлина
Сънят обаче е реален
и Румен Денев съществува
надвесен над добро и зло
разполовен между отвъдност
и делнично плебейско битие
навътре в унеса вглъбявай
навън във устрема понесен
Той е спомена за безначален дъжд
прозирност непроницаема и светла
безследно изчезващ
и окончателно радостен
в залеза на отказа
Изкушен от пропастта живот
Румен Денев е влюбеност в думите
Трубадур на сбогуването
в единния свят на нулата.

ЦВЕТАН КАЗАНДЖИЕВ

Вграден в квадрата на тъгата
в здрача на блестяща непрогледност
чете той книгата на мъртвите
и поразен разбира че изследва себе си
Жреческото му превъплъщение в Амарна
е само предусещане за огъня
приемащ формата на бик или пък скарабей
Възможно е да се открие
под храмовите стрехи на Луксор
Или прелитащ като сянката на Тот
над долината на Познанието
Ненужни и безсмислени са думите -
строгата изящност на мълчанието
казва всичко
Да бъдеш синя мъглявина
в кафявото подножие на жълтото
не означава че си пленник на цвета
а само че миража на зеленото преобладава
Оглежда се във образи душата
И знае че невидимата същност на Озирис бди
Неизкушеността на Младенеца
единствено усеща тайната
Надзърнал в необятието на квадрата
ще прочетеш йероглифа на съдбата

АНАТОЛИЙ ВАПИРОВ

Да пътуваш в мъглата бавно безнадеждно и безцелно
Да те пронизва нежно носталгията на Анатолий Вапиров
магнетичния и протяжен речитатив на тъгата
стелеща се в невъзможни проходи ждрела клисури
И внезапно да прозреш че метафорите на саксофона
са замислените паузи на сърцето
учестените тактове на странстващия дух
Да усетиш себе си като разбягваща се галактика
звездна мъглявина на спомена
побрал прадревните усещания за Изначалното
И дори спокоен и разбиращ да съзерцаваш
пурпурната мараня на разширяването
разцъфващата пъпка на любовната полуда
която те превъплъщава в сияещи кристали
И да откриеш себе си като космически невръстен артефакт
Да си представиш че си учудена молекула
препускаща из вените на битието
вопъл и апотеоз лава от бемоли и диези
славословещи самотността на гордите
И да се видиш с очите на листо от дъб
странстващо хилядолетия към корена си
към утробата пулсираща на паметта
Андантето на пладнето да те прегърне
в кадифените прегръдки на прозявката
И миг преди да падне здрач хилядолетен
да възнамериш че всъщност си Преддверие
пространство на прозрението и възторга
прашинка безконечна
Вечност

БОРИС ДАНКОВ

Лицето му е строго но възвишено
изсечено в базалта на Страданието
Духът на Мицкевич във вените му се разхожда
И е метафора непроницаема
разюзданата деликатност на съмнението
обладаващо тунелите на нищото
Той се бори с изкушението
дадено му изначално безвъзвратно
И може би не ще успее
Слава Богу
Да бъдеш почтен във време на предателства
е неуютно немодерно и наивно
ала припомня ни това загадката
на делнично величие и тържество
Възможно е да си човек
във ерата на безчинства безпределни
Поетът съзерцава себе си
отразен във минерали пеперуди и секвои
И разтворен във водата на космическия Абсолют
той прогласява -
Многолюдието на душите е човечност
Човекът е душата на Вселената
Това е всичко 

 
 
Назад [ 3 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма