| Съдържание |
| Поезия: |
| Есе: |
| Имена: |
| Бележник: |
| Памет: |
| Разказ: |
| Събития: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Памет | |
В памет на Иван Манолов
In memoriam of Ivan Manolov |
|
 ВЛАДИМИР СТОЯНОВПОБРАТИМ НА НОЩТАНа Иван Манолов
Случаен побратим съм аз
на толкова много души –
в очите кръжи пепелта,
огнището кротко мълчи.
А бях остър пламък и страст,
и камък, и къща, и праг.
Простих се със слепия брат,
погреба ме първият сняг.
И вечно на думите в плен
препуска във мен мисълта.
Аз брат съм ти, брат овъглен –
със думи запалил нощта.
ИВАН МАНОЛОВ
ИЛЮЗИЯЗад дъжда,
зад мъглата,
до небето ... нататък
този свят е объркан
и от нас по-кратък.
Ако спрем раздвоени
на брега му отвесен
в амплитудата плаха
между лято
и есен,
между вик
и въздишка
в страховете ни тъмни,
той след нас много трудно
може пак да осъмне.
Просто капка отрова
Или късче стомана
И прорязва душите
Остър звън на камбана.
От плътта ни все още
пари мъртвият камък.
Но вали... А светът е
само призрачен замък.
Привидение бързо,
Мимолетна измама.
До дъжда...
До мъглата...
И нататък го няма.
ВРАТАТАПо-нищожен дори от мушичката
в чашата с вино,
неудачнико тъжен, безсилни са твойте крила.
И по прашния път като странно видение мина
песента, отъняла под знойната лятна пила.
Сякаш някой дълбае по камъка с нокти изтрити
и оставя следа в изтерзаното твое сърце.
Ала колко неясно е всичко, което опита
да повикаш по име или да докоснеш с ръце.
Само сянката още след тебе върви по баира.
Но какво е в пространството
глухият пулс на кръвта,
щом окото човешко едната сълза не побира
и превит я търкаляш по кривия гръб на света.
Но ще стигнеш до прага,
от който без вест се изгуби,
и ще видиш мечтата из пустия двор да снове.
А ключът ще потъне в изгнилата вече коруба
на вратата, която разделя безкрая на две. |
|
|
Назад
[ 5 ]
Напред |
|
