Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:

Есе:

Имена:

Бележник:

Памет:


Разказ:

Събития:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Памет
Вместо спомен и панихида
Ivan: instead of a memory and requiem 
 
ПАНКО АНЧЕВ
Не помня кога и как се запознахме. Казвал ми е, че е идвал в издателство “Георги Бакалов”, където работех като главен редактор, а по-късно и като директор. Но при мене са идвали стотици млади и стари, известни и неизвестни автори, та е нямало как да го забележа и откроя сред множеството. Още повече че не четях постъпващите стихийни ръкописи.
Но все едно. Когато наистина се запознахме, впечатление ми направи аскетичният му вид, тъмното лице, прошарената вече коса, притеснителността и смиреното му говорене. Имаше хубаво чувство за хумор, шегуваше се, но не обичаше да злослови. Говореше тихо с кратки изречения и свиваше по особен начин устните си. И много пушеше.
Разликата във възрастта лекомислено ми даде самочувствие да се държа с него покровителствено. Той малко се беше движил в литературните кръгове и му беше интересно да слуша случки из литературния живот. Но Иван бързо стопи възрастовата разлика помежду ни. И не с фамилиарничене, а точно обратното – с подчертано лично достойнство, с премерени и много точни реплики на моето говорене.
Иван пишеше малко и рядко, но всяко ново стихотворение показваше силен характер и съзнание за значимостта на поетическото слово. Той се стремеше към голямата поезия, но не за слава, а за да служи вярно на истинското изкуство.
Подобни на своя автор, стихотворенията му не бяха бъбриви, но думите в тях бяха точни, сложени на място, истински. Аз обичам такава поезия.
Иван работеше усилно върху творбите си. Работеше упорито и мъчително. Затова и не бързаше да издава, докато не се получи цялостна и единна книга.
Да, личаха влияния. Най-вече от Борис Христов и Иван Динков, но това бяха влияния на големите учители върху проникновения и изключителен ученик, какъвто те едва ли подозираха, че имат. Иван Манолов се учеше от тях, привличаше ги на своя страна, за да му дадат опит и идеи, да му помагат в мъчителния път към високото изкуство. В края на краткия си живот, особено в последната си стихосбирка “Внезапна спирачка”, той вече преодоляваше тези влияния и очертаваше лика си на ярък самобитен поет. Във “Внезапна спирачка” Иван Манолов е завършен автор, прекрачил прага пред голямата литература.
Иван не беше изучавал литературата в университет и това малко го притесняваше. Но той я познаваше добре, четеше много и умееше да тълкува. Защото я преживяваше истински и като професионален литератор - поет.
Умря рано. На 11.ХII.2005 г., само на 44 години, той изпревари всички ни.
Рядко съм се привързвал към друг по-млад от мене литератор и сега ми е мъчно и тежко без него. Той ме правеше благ и смирен. Не знам дали съм му дал нещо полезно, но на мене той много ми даде. Млад човек, а толкова дълбок и душевно красив и умен.
И даровит. Един от най-талантливите поети от новото поколение в българската литература. Тепърва ще осъзнаваме какъв творец бе Иван Манолов. Аз нямам съмнение, че той е един от тези, които възвърнаха на поезията социалното чувство, простотата на изказа и дълбочината на чувството и мисълта. Приносът му за преодоляване на постмодернизма и раждането на нов тип реализъм от сега насетне ще се анализира и оценява.
Боже, твърде рано го прибра при Себе си.
Дано си му простил греховете и успокоил душата. С нас той беше добър и човечен.

Афродита, статуйка намерена е в едно от отоплените помещения на римските бани на Одесос. Археологически музей -Варна, инв. NII5197. Височина 13,3 см. С. е от бронз. Богинята е права, гола, само с огърлица и двойна диадема. Лицето е моделирано според каноните на древните елински скулптори. Челото преминава в т. нар. “гръцки нос”. Овалът и изразът на лицето и излъчват нежност и деликатност. Косата е разделена на път по средата. Отзад на тила е увита на кок. По една дълга усукана къдрица пада на гърдите от двете страни на главата. Лявата ръка държи едната къдрица. Авторът обнародвал паметника смята, че в дясната, сега отчупена ръка, богинята е държала огледало, в което се е оглеждала. Тялото на богинята е със сравнително добре спазени пропорции. Изключение прави малкият бюст. Останалите форми са закръглени. Десният крак е свит в коляното и е леко издърпай назад. Бедрата са плавно продължение на таза. С. е една от многото изработени в Долна Мизия през римската епоха. Нейните художествени качества са отговаряли на изискванията на гражданите на Одесос през II - III в., когато тя е донесена най-вероятно и в термите.
Анна Хараламбиева
Календар Римски терми, 2007
П. Георгиев. Бронзова пластика от Римските терми във Варна. - Археология, 2, 1978, 36 - 37, обр. 2.
 
 
Назад [ 6 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма