| Съдържание |
| Поезия: |
| Есе: |
| Имена: |
| Бележник: |
| Памет: |
| Разказ: |
| Събития: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Памет | |
Вместо спомен и панихида
Ivan: instead of a memory and requiem |
|
ПАНКО АНЧЕВ
Не помня кога и как се запознахме. Казвал ми е, че е идвал в издателство “Георги Бакалов”, където работех като главен редактор, а по-късно и като директор. Но при мене са идвали стотици млади и стари, известни и неизвестни автори, та е нямало как да го забележа и откроя сред множеството. Още повече че не четях постъпващите стихийни ръкописи.
Но все едно. Когато наистина се запознахме, впечатление ми направи аскетичният му вид, тъмното лице, прошарената вече коса, притеснителността и смиреното му говорене. Имаше хубаво чувство за хумор, шегуваше се, но не обичаше да злослови. Говореше тихо с кратки изречения и свиваше по особен начин устните си. И много пушеше.
Разликата във възрастта лекомислено ми даде самочувствие да се държа с него покровителствено. Той малко се беше движил в литературните кръгове и му беше интересно да слуша случки из литературния живот. Но Иван бързо стопи възрастовата разлика помежду ни. И не с фамилиарничене, а точно обратното – с подчертано лично достойнство, с премерени и много точни реплики на моето говорене.
Иван пишеше малко и рядко, но всяко ново стихотворение показваше силен характер и съзнание за значимостта на поетическото слово. Той се стремеше към голямата поезия, но не за слава, а за да служи вярно на истинското изкуство.
Подобни на своя автор, стихотворенията му не бяха бъбриви, но думите в тях бяха точни, сложени на място, истински. Аз обичам такава поезия.
Иван работеше усилно върху творбите си. Работеше упорито и мъчително. Затова и не бързаше да издава, докато не се получи цялостна и единна книга.
Да, личаха влияния. Най-вече от Борис Христов и Иван Динков, но това бяха влияния на големите учители върху проникновения и изключителен ученик, какъвто те едва ли подозираха, че имат. Иван Манолов се учеше от тях, привличаше ги на своя страна, за да му дадат опит и идеи, да му помагат в мъчителния път към високото изкуство. В края на краткия си живот, особено в последната си стихосбирка “Внезапна спирачка”, той вече преодоляваше тези влияния и очертаваше лика си на ярък самобитен поет. Във “Внезапна спирачка” Иван Манолов е завършен автор, прекрачил прага пред голямата литература.
Иван не беше изучавал литературата в университет и това малко го притесняваше. Но той я познаваше добре, четеше много и умееше да тълкува. Защото я преживяваше истински и като професионален литератор - поет.
Умря рано. На 11.ХII.2005 г., само на 44 години, той изпревари всички ни.
Рядко съм се привързвал към друг по-млад от мене литератор и сега ми е мъчно и тежко без него. Той ме правеше благ и смирен. Не знам дали съм му дал нещо полезно, но на мене той много ми даде. Млад човек, а толкова дълбок и душевно красив и умен.
И даровит. Един от най-талантливите поети от новото поколение в българската литература. Тепърва ще осъзнаваме какъв творец бе Иван Манолов. Аз нямам съмнение, че той е един от тези, които възвърнаха на поезията социалното чувство, простотата на изказа и дълбочината на чувството и мисълта. Приносът му за преодоляване на постмодернизма и раждането на нов тип реализъм от сега насетне ще се анализира и оценява.
Боже, твърде рано го прибра при Себе си.
Дано си му простил греховете и успокоил душата. С нас той беше добър и човечен.
 Афродита, статуйка намерена е в едно от отоплените помещения на римските бани на Одесос. Археологически музей -Варна, инв. NII5197. Височина 13,3 см. С. е от бронз. Богинята е права, гола, само с огърлица и двойна диадема. Лицето е моделирано според каноните на древните елински скулптори. Челото преминава в т. нар. “гръцки нос”. Овалът и изразът на лицето и излъчват нежност и деликатност. Косата е разделена на път по средата. Отзад на тила е увита на кок. По една дълга усукана къдрица пада на гърдите от двете страни на главата. Лявата ръка държи едната къдрица. Авторът обнародвал паметника смята, че в дясната, сега отчупена ръка, богинята е държала огледало, в което се е оглеждала. Тялото на богинята е със сравнително добре спазени пропорции. Изключение прави малкият бюст. Останалите форми са закръглени. Десният крак е свит в коляното и е леко издърпай назад. Бедрата са плавно продължение на таза. С. е една от многото изработени в Долна Мизия през римската епоха. Нейните художествени качества са отговаряли на изискванията на гражданите на Одесос през II - III в., когато тя е донесена най-вероятно и в термите.Анна Хараламбиева
Календар Римски терми, 2007
П. Георгиев. Бронзова пластика от Римските терми във Варна. - Археология, 2, 1978, 36 - 37, обр. 2.
|
|
|
Назад
[ 6 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
