Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:

Есе:

Имена:

Бележник:

Памет:


Разказ:

Събития:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Поезия
Поезия от Димитър Стефанов
Pages of verses 
 
Димитър Стефанов (род. 1932) е известен български поет и преводач на словашка и чешка литература. Публикувал е 25 книги с поезия и няколко книги за деца. На български език е превел стихотворения на Ян Смерк, Лацо Новомески, Милан Руфус, Милан Рихтер, антология на модерната словашка лирика, както и романи, разкази и др.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ
В ОТГОВОР
Нямал съм страх от тебе,
мой живот до болка познат
и все още докрай неизвестен.
Знам, че веднъж заради
моята съпротива или
детската ми упоритост,
както искаш го изречи,
нервите ти не издържаха
и ти побесня: “Ще те смачкам!”
Пък аз, понеже бях смачкал вече
стръкче здравец на двора,
Отвърнах: “Ще ти ухаем.”
НЯМАМ ДУМИ
Младият цигулар
свиреше тъй виртуозно
Паганини и Сарасате,
че просто дъхът ми секна.
Озърнах се, не го ли слуша
и друг като мене,
който ще му предложи
световната сцена
от зала “България”
до “Карнеги хол”.
Хората край нас отминаваха
с безразличие онова,
за което имат представа,
че струва жълти стотинки.
В подлеза на “Цариградско шосе”…
В разтворения калъп на цигулката…
МЕЖДУ СЕЛОТО И ГРАДА
Моите стари приятели,
родени и расли на село,
от студентските си години
заживяха в града.
Но не приеха изцяло
по-щастливата си съдба.
В градските дни,
които и зиме вършееха
новия им живот,
те си спомняха носталгично
за хармана на село;
заспиваха на затворен прозорец,
да опазят селската тишина
в крепките си сънища,
да отблъснат градския грохот.
Обзавеждаха апартаменти,
возеха се в удобни коли,
пътуваха из Световното село,
но не приеха изцяло
по-щастливата си съдба.
И аз като тях.
Все се връщам от шумния свят
в селската дядова къща,
аз момчето, родено в нея,
едно градско момче обаче,
ходило по харман да помага
на дядовците на село.
Слушам самотната тишина
на отворен прозорец;
в разредения шум на дъжда
към мене прииждат
световните новини;
скубя бурените по двора,
а моите градски спомени
все тъй си растат;
от среднощното ясно небе
тежат над мене звездни гроздове,
но аз търся по него
блещукащи светлинки
на спътници и самолети.
И оттука побягвам
при всеки удобен случай
от тихата красота,
от по-щастливата си съдба
към носталгичния градски грохот.
Хигия - глава от статуя, намерена е през 1964 в северната част на западната галерия на римските бани на Одесос. Археологически музей - Варна, инв. NII5431. Височина 20 см. Запазена е главата с почти целия врат на младо момиче от мрамор. Косата е с прическа от успоредни, широки къдрици, които започват от челото и завършват на типа. Те закриват ушите. Усукани ленти минават над темето и завършат на тила. Там са увити заедно с плитката в кок. Прическата е по модел на носената от съпругата на император Септимий Север - Юлия Домна. Богинята има т. нар. “гръцки нос”. Върхът му е отчупен. Устата е малка и сякаш леко отворена. Изразът на лицето е спокоен. Освен главата от статуята на Хигия са намерени китката и ставата на лявата ръка. Тя държи паница с яйце. С него храни змията, която държи в дясната си ръка. Досега откритите четири епиграфски паметници, в които се споменават имената на Асклепий и Хигия, както и трите скулптурни групи на същите божества, са основните аргументи в полза на мнението, че в римските бани на Одесос или в близост до тях е имало техен храм. Датировка - след 157, когато е построен водопроводът до римските бани, и когато легат, понтифекс и проконсул в града е бил Тит Витрасий Полион, оставил посветителен надпис на тази богиня.
Анна Хараламбиева
Календар Римски терми, 2007
 
М. Мирчев. За античните храмове на Одесос. -ИНМВ, III (XVIII), 1967, 33 - 34, обр. 13 - 14.
 
 
 
Назад [ 1 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма