ДИМИТЪР СТЕФАНОВ

В ОТГОВОР

Нямал съм страх от тебе,

мой живот до болка познат

и все още докрай неизвестен.

Знам, че веднъж заради

моята съпротива или

детската ми упоритост,

както искаш го изречи,

нервите ти не издържаха

и ти побесня: “Ще те смачкам!”

Пък аз, понеже бях смачкал вече

стръкче здравец на двора,

Отвърнах: “Ще ти ухаем.”

НЯМАМ ДУМИ

Младият цигулар

свиреше тъй виртуозно

Паганини и Сарасате,

че просто дъхът ми секна.

Озърнах се, не го ли слуша

и друг като мене,

който ще му предложи

световната сцена

от зала “България”

до “Карнеги хол”.

Хората край нас отминаваха

с безразличие онова,

за което имат представа,

че струва жълти стотинки.

В подлеза на “Цариградско шосе”…

В разтворения калъп на цигулката…

МЕЖДУ СЕЛОТО И ГРАДА

Моите стари приятели,

родени и расли на село,

от студентските си години

заживяха в града.

Но не приеха изцяло

по-щастливата си съдба.

В градските дни,

които и зиме вършееха

новия им живот,

те си спомняха носталгично

за хармана на село;

заспиваха на затворен прозорец,

да опазят селската тишина

в крепките си сънища,

да отблъснат градския грохот.

Обзавеждаха апартаменти,

возеха се в удобни коли,

пътуваха из Световното село,

но не приеха изцяло

по-щастливата си съдба.

И аз като тях.

Все се връщам от шумния свят

в селската дядова къща,

аз момчето, родено в нея,

едно градско момче обаче,

ходило по харман да помага

на дядовците на село.

Слушам самотната тишина

на отворен прозорец;

в разредения шум на дъжда

към мене прииждат

световните новини;

скубя бурените по двора,

а моите градски спомени

все тъй си растат;

от среднощното ясно небе

тежат над мене звездни гроздове,

но аз търся по него

блещукащи светлинки

на спътници и самолети.

И оттука побягвам

при всеки удобен случай

от тихата красота,

от по-щастливата си съдба

към носталгичния градски грохот.

Хигия - глава от статуя, намерена е през 1964 в северната част на западната галерия на римските бани на Одесос. Археологически музей - Варна, инв. NII5431. Височина 20 см. Запазена е главата с почти целия врат на младо момиче от мрамор. Косата е с прическа от успоредни, широки къдрици, които започват от челото и завършват на типа. Те закриват ушите. Усукани ленти минават над темето и завършат на тила. Там са увити заедно с плитката в кок. Прическата е по модел на носената от съпругата на император Септимий Север - Юлия Домна. Богинята има т. нар. “гръцки нос”. Върхът му е отчупен. Устата е малка и сякаш леко отворена. Изразът на лицето е спокоен. Освен главата от статуята на Хигия са намерени китката и ставата на лявата ръка. Тя държи паница с яйце. С него храни змията, която държи в дясната си ръка. Досега откритите четири епиграфски паметници, в които се споменават имената на Асклепий и Хигия, както и трите скулптурни групи на същите божества, са основните аргументи в полза на мнението, че в римските бани на Одесос или в близост до тях е имало техен храм. Датировка - след 157, когато е построен водопроводът до римските бани, и когато легат, понтифекс и проконсул в града е бил Тит Витрасий Полион, оставил посветителен надпис на тази богиня.

Анна Хараламбиева

Календар Римски терми, 2007

 

М. Мирчев. За античните храмове на Одесос. -ИНМВ, III (XVIII), 1967, 33 - 34, обр. 13 - 14.