Съдържание |
|
Простори предлага:
|
Поезия:
|
|
|
Есе:
|
Преводи:
|
Имена:
|
Разказ:
|
Интервю:
|
За първи път в Простори:
|
Бенефис:
|
Светът на думите:
|
|
В олтара на поета:
|
Друго време:
|
Хумор:
|
Преглед:
|
Шедьоври на българското есе:
|
|
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.
Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.
Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
Статии |
Поезия | Георги Константинов |
|
ПОЛУЛЮБОВ
Обичам твоята полулюбов,
дошла на полудневна светлина,
на тази полуостровна земя,
където облаците
милват рамената ни...
Случайно чувство
по средата
на безкраен път за никъде...
Не сме ли
две самотни половини
в този свят враждебен?
Един към друг -
най-кратката посока...
И аз съм влюбен
в твоята полулюбов.
Но нещо
ми нашепва,
че мога и без тебе.
СРЕЩУ ВЯТЪРА
Чайката
е разперила крила
срещу силния вятър,
но стои на едно място -
между брега и морето,
между пясъка и небето.
Колко е красив
нейният
неподвижен полет!
Нищо,
че трептящите крила
не могат да надвият
острия вятър.
Нищо,
че мечтаният остров
остава все така
далече...
Важно е
голямото усилие.
Важно е винаги
да бъдеш
чайка.
|
Георги Константинов роден на 20.12.1943 в гр. Плевен. Завършва гимназия в родния си град (1961) и българска филология в Софийския университет (1967). Зам. -главен редактор (1972-1973) на в. “Народна младеж”, главен редактор (1973 - 1983) на сп. “Родна реч”, главен редактор на сп. “Пламък” (от 1983). Народен представител в VII ВНС (1990 - 1991). Зам.-министър на културата (1995). Автор на над 30 книги с поезия: “Една усмивка ми е столица” (1967); “Лично време” (1974); “Неграмотно сърце” (1978); “Общителен самотник” (1982); “Път и дом” (1988); “Обичам те до тук” (1992); “Будна кома” (1996); “Дърво и птица” (1999); “Аспиринов сняг” (2001). Книги за деца...

Олег Денисенко
“Двама ездачи от Фанагория на коне, които се целуват”, 2005.
Фестивален и конгресен център, ноември 2006
|
ВДЪХНОВЕНИЕ
Поете, не питай -
какво е вдъхновението.
Ето -
една внезапна вълна
изплува
от самата себе си.
Преди да се разбие
в черните скали -
потанцувай с нея.
СЛУЧАЙНА ЛЮБОВ
Пак случайна любов
сред път ме настига.
Но е тъжно, че и тя
ще мине и замине...
Случайната любов
трае няколко мига.
Само
случайната омраза
трае с години.
Всъщност омразата
никога
не е случайна...
А случайната любов
е кратка (и прекрасна!)
тайна.
|
ПОВЯРВАЛ НА ОЧИТЕ СИ
Това, което виждам,
е безкраен път -
от мен до хоризонта...
Ако мина пряко през полето,
ще стигна до облака.
Ако вървя направо към любовта,
ще стигна до спомена.
Ако изкача залеза,
ще стигна до изгрева.
Ако прегазя лъжите,
ще стигна до истината...
Трябва да вярвам на очите си.
Трябва да вървя...
Дори този безкраен път
да е само
зрителна измама.
Пътят е без значение,
когато в пейзажа върви
вярващ на очите си
пътник.
|
|
|
Назад
[ 2 ]
Напред
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
|