Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Простори предлага:

Поезия:



Есе:

Преводи:

Имена:

Разказ:

Интервю:

За първи път в Простори:

Бенефис:

Светът на думите:


В олтара на поета:

Друго време:

Хумор:

Преглед:

Шедьоври на българското есе:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Интервю
Ирина Муравьова, актриса:
Ако не бях актриса, щях да съм нещастна жена 
 
Ирина Муравьова е народна артистка на Руската федерация, позната у нас от десетките й роли в киното. Нейните героини са ярки, обаятелни, с чувство за хумор. Познаваме я най-вече като Людмила от филма “Москва не вярва на сълзи”, получил “Оскар” за чуждестранен филм. За ролята си в него тя е отличена с Държавната награда на СССР. Съпругът й е известният режисьор Леонид Ейдлин. Имат двама синове - юрист и мениджър. Всички в семейството са родени в един месец - празнуват рождените си дни от 2 до 15 февруари.
Звездната двойка бе на почивка във Варна през лятото на миналата година. И макар за Муравьова много да се говори, че не обича журналистите, че много трудно дава интервюта, ето ме в апартамента им в хотел “Империал” на ваканционния клуб “Ривиера”. Отваря ми сериозна жена - любезна и сдържана, на лицето на която, макар и рядко, проблясва познатата от филмите неустоима усмивка.
- Как сте, Ирина Вадимовна?
- Чувствам се като у дома си. Тук е прекрасно.
- Идвала ли сте друг път в България?
- Да, няколко пъти, но беше отдавна и почти не си спомням.
- Коя е първата Ви връзка с България?
- Играх в пиеса на българския драматург Панчо Панчев. Все още помня неговата героиня Бонка. Това бе пиеса, която се задържа дълго в репертоара на театъра. И телевизията я снима. Много хора все още я помнят.
- Можете ли да възпроизведете реплика от нея?
- Ролята, разбира се, помня. А реплика, може би бих могла да си спомня нещо... Но помня добре песничките, които изпълнявахме.
- Снимала сте се и в един български филм. Помните ли как се казваше?
- Не, не си спомням.
- “Мадам Бовари от Сливен”.
- Наистина съм забравила.
- Ако не бяхте актриса, каква щяхте да бъдете?
- Не знам, навярно нещастна жена.
- Това означава ли, че пред мен стои една щастлива и реализирана жена?
- Да.
- Къде играете сега?
- В Малий театър.
- Театърът или киното е на първо място в живота Ви?
- Не може да се каже кое е на първо място. Артистите обичат да играят навсякъде. Предлагат ти участие в кино - чудесно, участие в театър - чудесно. Но ако ме попитате от какво не бих се отказала, бих запазила театъра.
- Но нали киното Ви направи известна?
- Така е, разбира се.
- В България Ви познаваме от филмите, а не от театралната сцена.
- Да, но в театъра можеш да работиш цяла година. А в киното - снимаш се и всичко след това се забравя.
- Кои са най-важните филми в живота Ви?
- “Москва не вярва на сълзи”, “Карнавал”, “Най-обаятелната и привлекателната”, “Чисто английско убийство” и много, много други...
- А сега снимате ли се?
- По-малко.
- Кой е последният Ви филм?
- В момента се снимам във филм за писателя Варлаам Шаламов, ще играя неговата майка. Станах на възраст, за която има по-малко роли. Сега правят филми за младите. Всъщност винаги са ги правили за тях.
- Нима не живеят и по-възрастни хора?
- Живеят, разбира се, но да се разказва за тях не е интересно. Интересно е да се снима за младите - за любов и т.н.
- Какво е чувството да се наблюдаваш отстрани? Обичате ли да гледате филми с Ваше участие?
- Не, не обичам да ги гледам. Може би когато мине още много време, когато няма да приличам на себе си, ще се гледам като страничен човек. Защото ще виждам млада жена. А сега не обичам да се гледам. Не ми е приятно.
- Съжалявали ли сте някога, чу сте посветила живота си на тази професия?
- Не, при мен всичко вървеше гладко. Не се налагаше да съжалявам. Но сега сякаш се уморих от цялата тази суета.
- Иска ми се да си спомните за един много познат в България филм - “Москва не вярва на сълзи”. Той получи важни награди.
- Той получи най-голямата награда - “Оскар” за чуждестранен филм. Дадоха ни и Държавна награда.
- Как изглежда “Оскар”-ът?
- Не съм го виждала. Когато казаха, че сме получили “Оскар”, в ония години ние дори не знаехме, че има такава награда. Още имаше “желязна завеса”. Беше през 1978 - 1979 г. Някъде там, на Луната ли, къде ли, били дали нещо. Чудехме се дали ще разберем и ще видим какво е. Такава беше за нас Америка. Някъде там в Америка нещо...
- А кой получи наградата?
- Даже и режисьорът не можа да я вземе. Смятаха, че няма да му я дадат. Имаше наш представител в САЩ - човек от посолството. Той я получи. Благодарение на “Московский фильм” после имахме възможност да посетим много страни...
- А как снимахте, вярвахте ли, че този филм ще има такъв успех?
- Снимките вървяха много леко. Отначало художественият съвет на киностудията не искаше да ни приемат във филма и дълго, дълго режисьорът прави проби, за да избере трите си главни актриси. Може да се каже, че попаднахме с бой във филма. Но никой не смяташе, че ще има такъв успех. Историята е весела, житейска, в нея нямаше нищо особено. Благодарение на таланта на режисьора успяхме.
Олег Денисенко
“Бягаща мелодия”, 2004.
Фестивален и конгресен център, ноември 2006
- Вие кога почувствахте, че сте станала известна, кога хората започнаха да Ви разпознават на улицата?
- Още в началото на артистичната си кариера аз се снимах много в телевизията. А телевизията също дава зрителска слава. Още тогава започнаха да ме спират на улицата.
- Сега какъв е интересът в Русия към театъра, пълни ли са салоните?
- Да, пълни са. Хората обичат да ходят на театър. Но това не е същият театър, какъвто беше по-рано.
- Какво имате предвид?
- Това, че по-рано имаше велики театрали, в Москва имаше театрален бум, имаше висота. Сега всичко някак си издребня. Сякаш няма приемственост в професията. Изведнъж като че ли се скъса веригата и хората, които правят спектакъл, не знаят как са правили това преди тях. Стигнали сме такива висоти, а сега...
- Може би само Ви се струва, може би трябва да мине време, за да съдим.
- Не, не ми се струва. Не може да се струва на всички. Всички говорят за това. Не съм само аз. И това е много обидно. Но може и да се промени всичко това. Само че сега, за съжаление, просто няма такива театрални личности като преди.
- А публиката, тя същата ли е като преди?
- Е, хората идват в театъра. Идват, но не получават това, което аз например съм получавала някога от театъра. Какви потресаващи театрални представления имаше!
- От киното Ви познаваме като наша съвременничка - находчива, малко предизвикателна... А какви роли изпълнявате в театъра?
- В нашия театър се играе само класика. Аз играя в пиеси на Чехов и на Островски. Играя главните женски роли във “Вишнева градина”, в “Чайка”, в “И най-умният си е малко прост”....
- Как е с кинопроизводството?
- Снимат, не са прекъсвали. “Мосфилм” прави предимно сериали. Моят филм, който сега снимам, също ще е сериал за телевизия в 8 серии.
- И у вас ли американските филми са превзели екрана?
- Навсякъде е така. Те са по-евтини. Целият свят гледа по телевизията едно и също. И филмите, и игрите са едни и същи навсякъде по света.
- По-лесно ли изграждате образите на жени, които приличат на Вас? Имало ли е такива?
- Имало е, разбира се. Но какво значи да приличат на мен? Те не че приличат толкова на мен, колкото са ми по-разбираеми.
- Кажете за какво се молите сега, какво не Ви достига, какво не Ви харесва?
- Не ми харесва, че идва старостта. Не съм свикнала още с нея. Тя вече е в тялото ми, но аз не я приемам с душата си. Струва ми се, че още съм млада. Това е някакъв преходен период. Трябва да осъзнаеш, че идва друга възраст, че не си момиче... А иначе животът е прекрасен. Слънцето свети, морето блести...
- На морето е така, но в града?
- В града също е хубаво.
- Какво Ви се иска да се промени?
- Бих искала по-лесно да се работи. Всичко е свързано с големи усилия. А имаше такъв период. Беше така хубаво и весело да се работи. А сега е трудно. Но това е някаква вътрешна трудност.
- Трудно е да се живее?
- Не, да се работи.
- Смятате ли, че може да стане по-лесно?
- Не зная, може би пак ще стане по-лесно. Човек има различни периоди в живота си. Лесно - трудно - лесно - трудно...
- А сега е трудно, така ли?
- Да.
- Може би защото преживяваме преходни години?
- Според мен това е свързано повече с промяната във възрастта. То е нещо лично. Обществените проблеми не могат да повлияят на това чувство, да попречат на човека. Това са вътрешни процеси. Сега нямам проблеми в битово отношение, живеем по-добре. Да, имаше тежък период, но нещата се променят към по-добро. Лошото е, че годините отминават.
Донка Христова
 
 
Назад [ 9 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма