* * *
Единствен друм в Изкуството не се таи.
Да бяха само небосводът и морето сини,
могъл би ти да си ги купиш в магазина –
там, дето се продават и бои.
* * *
Парнас от музика не свени.
Но в твоето стихотворенийце кратко
дори и музиката му сладни
подобно миналогодишно сладко.
* * *
Измисля си сънят лица и имена,
обърква преживяното с видения.
Като вълни под свода на леда в съня
разплисква се безсънното въображение.
* * *
Мигът към миналото бърза славно.
Щастлив си бил ти и дори велик.
Но в него ти изпращаш незабавно
все още живия пробягал миг.
|