Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Простори предлага:

Поезия:



Есе:

Преводи:

Имена:

Разказ:

Интервю:

За първи път в Простори:

Бенефис:

Светът на думите:


В олтара на поета:

Друго време:

Хумор:

Преглед:

Шедьоври на българското есе:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Преглед
Преглед 
 
НОВО ИЗДАНИЕ НА СЪЧИНЕНИЯТА НА ГЕО МИЛЕВ
Гео Милев е издаван в различни формати на “избрани” и “събрани” съчинения. И всеки път към тях се добавят нови, неизвестни дотогава творби, търсят се нови ракурси на неговото бурно и така и още не разбрано и осмислено писателско и културно дело. Гео Милев е толкова разностранен и многообразен, а изданията и тълкувателите му постоянно се мъчат да го вкарат в някакви непобиращи го рамки – дори и рамката на търсещия и налагащия европейски измерения за българската литература и култура. И понеже приносът му в историята на литературата се свежда до “постигане на европейското чрез неговото налагане и популяризиране”, много от реалните особености на творчеството му остават неосветени и непознати. Гео Милев наистина иска да се приобщим към Европа, не като я копираме, а като я изучаваме. И като изучаваме себе си.
Новото издание на избраните (отново “избрани”) съчинения, което е дело на издателство “Захарий Стоянов”, е в пет тома под редакцията на Леда Милева, Петър Велчев, Иван Гранитски и Георги Янев. В този обем е възможно да се включи всичко или почти всичко, което великият поет е написал. Но още по-вероятно е, че сега ще се открои принадлежността му към българската традиция, която той отлично познава и пред която се прекланя. Ще се види и бързото му израстване като поет, преводач и критик-теоретик.
Първият том съдържа стихотворенията, поемите и стихотворенията в проза. Това е, така да се каже, представителната част от творчеството на Гео Милев, защото тук са най-ярките му творчески върхове. Томът се открива със студията на Иван Гранитски “Гео Милев и трагиката на националната съдба”. Интересно е изследването на Петър Велчев “Стихът на Гео Милев”. То стои тук на място и помага да се разберат особеностите в поетиката на великия поет. Включен е и “Кратък летопис на живота и творчеството на Гео Милев”, направен от Елена Фурнаджиева. Бележките и коментарите са на Леда Милева и Петър Велчев.
Няма как да не признаем, че още по първия том се вижда новото равнище и високият вкус в издаването на Гео Милев. Дано и следващите томове продължат това добро начало, за да имаме най-сетне професионално многотомно издание на български писател-класик.
Гео Милев. “Избрани съчинения в пет тома”, т. 1, изд. “Захарий Стоянов”, 2006
 
ПИСМАТА НА АТАНАС ДАЛЧЕВ
Най-сетне поезията, преводите и критиката на Атанас Далчев имаме и негови писма. Наистина, подборката е твърде малка, но все пак е възможно и чрез нея да доизградим представата за Далчев като човек, мислител, ценител и събеседник. Читателят ще забележи, че и в писмата си Ат. Далчев е премерен, ясен и стилист от висок ранг. И писмата си той пише като художествени произведения – със съзнанието за тяхната стойност и за важността на казаното в тях. Затова са и толкова умни, интересни, занимателни дори.
От писмата се вижда колко Атанас Далчев е бил “човек на бита”, колко здраво е бил свързан с веригите на ежедневието и грижата за съществуването. Но може би именно поради това толкова смело и проникновено, с известна доза ирония и самоирония, го анализира и оценява. И го възвисява!
Вижда се също връзката на стихотворенията му с писмата. Това е един проблем, който е интересен за изследване и дано някой млад литературовед се заем с тази проблематика, за да опознаем по-добре Далчев и по-точно да оценим цялото му творчество.
Атанас Далчев. “Писма”, съставител Румяна Пенчева, изд. “Аргус”, С., 2006
 
БЪЛГАРСКИЯТ
КОСМО-ПСИХО-ЛОГОС
Тази книга е неочакван поглед върху всичко онова, което наричаме българско и което се проявява в историята, ежедневието, литературата и изкуството. Георги Гачев тълкува българската душа, българския космо-психо-логос чрез поезията на Христо Ботев и заложените в нея реалии и специфична за българина представа за света.
Георги Гачев, българин, който е роден и живее в Русия, пише на руски език и принадлежи на руската литература и култура, през целия си живот активно изследва българската литература, историята ни - същността на българската представа за живота. Известна е неговата книга “Ускорено развитие на литературата”, която бе повратна точка в изучаването на литературата на Българското възраждане, а и изобщо литературите на малките народи, които по-късно навлизат в модерната епоха и са принудени в кратки срокове да преживеят пътя на големите литератури и култури.
Тази книга е много особена и никак не прилича на академично съчинение. А и не е! Тя е един дневник на интелектуалните размишления на човек, който иска да прозре кое отличава българина от руснака или от когото и да било друг. За Гачев еманацията на българското е Христо Ботев. Той разглежда неговите стихотворения като изповед и форма на човешко познание, в което се съдържа опитът на цял един народ. Резултатът е потресаващ.
“Българският космо-психо-логос” трябва да непременно да се прочете, защото предизвиква много размисли. Тя отваря очите към незабелязани преди черти от Ботевата поезия и кара да се замисли човек над белезите на онова, което вижда, но рядко забелязва и осмисля. Книгата е крайно необходимият фундамент, върху който непременно ще се изгражда новото знание за България, българската история и литература, за българите.
Георги Гачев. “Българският космо-психо-логос”, С., изд. “Захарий Стоянов”, 2006
 
ПОЛСКИЯТ ПЪТ
Последните години зачести издаването на професионално написани истории на различни европейски държави и народи. Това е много положително явление в нашия книжовен живот, защото обогатява българската култура и дава богати знания за миналото на Европа.
Автор на книгата “Полският път. Хилядолетната история на поляците и тяхната култура” е Адам Замойски. Той е роден в Полша и е получил образованието си в престижните Даунсайд Скул и Куинс Колидж, Оксфорд. Написал е книги за Падаревски, Шопен, Понятовски и др. “Полският път” е отличен пример за кратка и популярна, но в строго научен стил, история. Маркирани са най-важните събития от историята на Полша. Полша е много интересна страна, с много превратности в своето минало. Малцина навярно знаят, че именно в Полша се заражда прототипът на съвременния парламентаризъм – почти цял век преди английския. Поляците очевидно имат вкус към колективното разрешаване на общонародните и общодържавните проблеми. И може би поради това е толкова драматична нейната съдба и толкова много са превратностите в историята й. Периодите на обединение на полските земи се редуват с трагични робства, разделения и унищожения на хора и култура. В сърцето на Европа живее един умен и благороден народ, чиято култура е изключителна, но и чиято храброст и способност за отстояване на националното не е за подценяване.
“Полският път” е издание на Полския културен институт в София. Полша популяризира своята история, дори и сред един малък народ като българския. Това е пример на истинска политика в културата, каквато за съжаление ни липсва на нас, българите. Оправданията, че няма пари, никак не са основателни. Не парите липсват – липсва желанието и любовта към работата.
Книги като тази обогатяват нашата култура и показват на учените как трябва да се пише, за да бъдат разбирани и обичани от масовия читател. А и как трябва да се възпитава чрез историята родолюбие.
Адам Замойски “Полският път. Хилядолетната история на поляците”, изд. “Абагар”, 2006
 
ОТ СЕБЕ СИ НЕ СИ ОТИВАЙ
Така е назовал своята мемоарна книга поетът и драматург Недялко Йорданов. В нея той описва живота си на писател и гражданин. Свидетелството му е интересно и важно за историята, защото винаги е бил авторитетна фигура в литературния и обществения живот. С неговото име и с активните му действия е свързан подемът на литературния и културния живот на Бургас в продължение на повече от 20 години. Но не само на Бургас. Недялко Йорданов участва в ръководството на СБП и спомените за това, какво е ставало сред писателите, също е от важно значение. Авторът говори, разбира се, преди всичко за себе си, за своето лично участие в едно или друго събитие и явление, за своя дял в историята на българската духовност, за това, как са написани някои от неговите най-добри творби.
Сложно е времето, за което разказва Недялко Йорданов. След 1989 г. то бе арогантно зачеркнато от историята, сякаш не е съществувало. Или ако е съществувало, е донесло само злини. Такова твърдение, разбира се, е глупаво. Книгата на Недялко Йорданов го доказва убедително. Когато си искал да направиш нещо полезно, да напишеш и публикуваш сериозна творба, никой не е могъл да те спре – дори и да са ти пречели съзнателно и злоумишлено и да са ти създавали неприятности и горчивини.
Н. Йорданов не е успял обаче да се избави от често срещаната слабост в подобен тип книги: да се поставя непременно в центъра на живота и да прави така, че всички останали да кръжат около него. Доста егоцентрично е повествованието.
Подобни книги трябва да се приветстват като необходими и полезни, защото оформят историята и й придават повече сложност, пълнота и значимост. И я съхраняват в живо и увлекателно слово.
Недялко Йорданов “От себе си не си отивай”, С., изд. “Ню медия груп”, 2006
 
РУСКИЯТ СВЯТ
У нас рядко се издават книги с преводи на стихотворения от един преводач. Известният поет и преводач на руска поезия Андрей Андреев е поел риска да представи своя поглед върху света на руската поезия от края на ХІХ и ХХ в. чрез преводи на любимите си поети. И то какви поети: К. Балмонт, Г. Иванов, С. Есенин, П. Василиев, Б. Окуджава, М. Дудин, Е. Евтушенко, В. Висоцки и др. А. Андреев е първият, който цялостно представи на българската публика поезията на Константин Балмонт. Знам, че е приключил работата си върху преводи на поезията на големия философ-мистик Владимир Соловьов ( част от тези преводи публикуваме в този брой). Той успешно популяризира поезията на по-малко популярните и дори неизвестни у нас, но особено значими автори, като Павел Василиев, Николай Старшинов, Анатолий Жигулин, Александър Руденко (който впрочем заради усилията именно на А. Андреев вече е известен и обичан в България).
Няма да е пресилено да се каже, че днес Андрей Андреев е един от най-големите български поети-преводачи от руски. Възпитаник на Литературния институт “Максим Горки”, сам великолепен поет, А. Андреев работи с вдъхновение и резултатите му са показателни. Той превежда и думите, и текста, и духа на автора. Затова и стихотворенията звучат, все едно че авторите им са ги писали на български.
Убеден съм, че тази книга ще бъде оценена по достойнство и ще заеме мястото си на едно от най-ярките явления в българската литература през 2006 г., защото великолепно представя едни от най-големите руски поети.
Андрей Андреев “Калина алена, калина черна. Руски поети”, С., изд. “Захарий Стоянов”, 2006
П. Р-ев
ИЗКУСТВО, БЕЛЯЗАНО ОТ НАЙ-ВИСОКА ДОЗА ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ
(Коледен концерт
на Стефан Ноак във Варна)
През последните дни на отиващата си 2006 г. във Варна по традиция се организират много и разнообразни концерти. Върху фона на видовото и жанровото им изобилие се открои соловият рецитал на Стефан Ноак в съпровод на пианистката от Варненската опера Жанет Бенун.
На 27 декември, в рамките на Рождественския салон на изкуствата, той представи 20 коледни песни и арии. Провокацията за неизкушения зрител беше рядко срещаният мъжки глас - алтус, а за ценителите на музиката – уникалната възможност да чуят произведения, които за първи път бяха изпълнени във Варна.
Програмата съдържаше добре познати произведения от Франц Грубер (“Тиха нощ, свята нощ”), Й. С. Бах (фрагменти от Коледна оратория и песни от песнопойката на Шемел), Хендел (арии из ораторията “Месия”), но също така и неизвестни за варненската публика творби на композитори, чиято етническа принадлежност спада към лужичките сорби в Германия – Бярнат Крауц, Корла Август Коцор, Ян Буланг и Ян Циж.
Само по себе си представянето на толкова обемна и стилово разнообразна програма е начинание, което заслужава поздравление. Но качествата на концерта не се изчерпват с това. За да се открои следващото му голямо достойнство, е необходимо да го отнесем към непосредствения социален контекст в България, свързан с еуфорията от влизането на страната в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Стефан Ноак пя на три езика - немски, сорбски и английски. Именно в този факт се съдържа едно значимо послание, което той отправи: за днешния човек е жизненоважно да търси упование и надежда не само в общите идеи и ценности, а и в своята идентичност, която го прави различен.
Стефан Ноак постигна необходимия баланс при представянето на отделните автори и произведения като последователност и като интерпретация. Песните прозвучаха с необходимата мекота, подхождаща на лирично-изповедното настроение, което се съдържа в тях. Обратно, ариите бяха представени с подобаваща доза монументално-тържествено звучене, изискващо повече сила на гласа и градации.
Независимо от разнообразните художествени задачи, концентрирани в рамките на 70-минутната програма, изпълненията на Стефан Ноак бяха белязани от изравнения му и темброво овладян глас, при който изящното фразиране, ясната дикция и нюансираната динамика изразяваха изкуство, белязано от най-висока доза професионализъм.
Неотделима част от успеха на рецитала на Стефан Ноак бяха и кратките обяснения на проф. Розмари Стателова, чрез които ненатрапчиво и с чувство за мярка публиката беше въведена в традицията и особеностите на високите мъжки гласове, общността на лужичките сорби в Германия и творчеството на представените композитори.
Съпроводът на пианистката Жанет Бенун също беше на професионална висота независимо от краткото време за подготовка на концерта.
Публиката по достойнство оцени усилията и отговорното отношение на изпълнителите и щедро им подари своите възторжени аплаузи.
Концертът на Стефан Ноак ни накара като зрители да се замислим и за някои особености на концертния живот във Варна. Националната ни музикална традиция и създадените стереотипи за съжаление поддържат един доста ограничен стилов диапазон, който се изчерпва с изкуството на ХІХ в. Барокът, Предкласиката и Ренесансът остават встрани от полезрението на действащите изпълнители и организатори на концертния живот. Ето защо рециталът на Стефан Ноак запълни и една зейнала празнина в музикалния живот на Варна.
Любомир Кутин
 
15 ПИСАТЕЛИ ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА КРАСИМИР ДЕЛЧЕВ
На 19 януари 2007 г. във Варна бе открита една много интересна фотоизложба, каквато не се открива всеки ден. Художникът-фотограф Красимир Делчев представи на публиката своите портрети на 15 писатели, които живеят във Варна. Преди година той показа портрети на 15 художници – също от Варна. Тези две изложби са верен знак, че културният живот в черноморския град променя своя облик; че творците заживяват нов живот; че все по-уверено се преодолява провинциализмът. Един сериозен художник се е опитал да пресътвори образите на 15 своеобразни литературни дарования, да изтълкува творчеството им, като покаже техните лица. И трябва дебело да подчертаем, че този опит е напълно успешен. Красимир Делчев е уловил различните характери, като им е дарил нов живот чрез своето изкуство.
Варна има добри писатели от различни поколения. Писателите са тези, които задават тона на културния живот, оформят неговия облик. По тях се равняват и останалите изкуства. Красимир Делчев представя интелигентни, мислещи, тънко чувстващи личности, които излъчват живец, интелект, разум и дарование. И всички са различни един от друг.
Идеята на Красимир Делчев да създаде колекция от по 15 от най-видните творци на Варна ще открие на самите творци какво богатство има във Варна и колко е важно всички заедно да творят съдбата на своя град. И да доказват, че Варна отдавна не е провинция, а средище на високо и значимо изкуство.
“Простори” подкрепя този стремеж и намира усилията на Красимир Делчев за успешни и в бъдеще ще ги подкрепя...
П. А-в
 
 
Назад [ 17 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма