Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Бележник:

Памет:

Друго време:

Преглед:

Разкази:


Анкета:


Майстори на разказа:

Дневник:

Български поети на ХХ век:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Юрий Лучев 
 

Юрий Лучев е роден на 2 август 1957 г. в Лом. Завършва английска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, работи като преводач във Варна. Автор на стихосбирката „Посичане на ореха” (1982).

 

Стомна, декорирана с птици (ХIII - ХIV в.)

МРАЧЕН ЧОВЕК, МНОГО
Седи и празно гледа
сякаш вените си е прерязал
и кръвта му е изтекла във мравуняк
а очите му във шепите му са изтекли
или пък между краката са изтекли –
все едно изтекли са и толкоз.
Ами който много гледа…
Или са избодени защото е езичник?
Или е войник на Самуила?
Като гледам вече май се е възнесъл
във небитието
или пък оттам пристига
с много труд все още диша и въздиша
и не се разделя с мрачната си сянка.
И мълчи не казва как и откъде и накъде
защо и откога дори да знае
чаплата защо се казва чапла
гъбата отровна ли е или не е
и така нататък се прегърбва
и така нататък се отказва
да узнава и познава да го търси някой
да го чакат на уреченото място
и не притежава мобифон
на фона на мъглата
Абе я тури му пепел:
да не съм го молил да седи и гледа
да не съм го канил тук да се мотае
да не би да имам да му давам нещо
да не би да има нещо да ми дава –
той взел-дал отдавна вече
и защо ли още се мотае а не вземе
да си окачи въжето
щом за него пеперудата е гъсеница
а зачатието е смърт в забавен кадър
щом ръката му така е уморена
че и виното си само с поглед пие
щом нозете му така са уморени
че единствено надолу могат да го носят вече
щом душата му е тъй сломена
че не пее и не плаче и не грее
а сънува детското си слънце под дървото.
Ами първо трябва да си изплете въжето
от конопа който ще засее
и сапун ще трябва да открадне
докато жените са в реката
и дърво да посади и да отгледа
с хубав клон високо над земята
(много работа за сам човек е)
и докато чака
я дъждът я мравките ще го довършат
Помогнете му бе мили хора на човека
кой с въже сапун дърво му изберете –
може и на вас такова да ви дойде до главата.
 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма