Простори

Съдържание

Резонанс:

Освободителната война– благодарност на руския народ за просветното влияние на България
+ Варненски и великопреславски митрополит Кирил

Поезия:

Теменуга Маринова

Юрий Лучев

Преводи:

Найден Вълчев
Омар Хайям

Бележник:

Иван Гранитски
Трагизмът на чувствителната душа

Памет:

Милко Димитров
Неизвестни писма на Добри Христов до Юрдан Тодоров

Друго време:

Борислав Геронтиев
“Долу Тодор Живков”- заради З. Ч.?

Преглед:

Преглед

Разкази:

Христо Карастоянов
Петият вагон

Стефка Венчева
Венецианският шал

Анкета:

Тихомир Йорданов на 75 години
Как пиша и защо пиша

Боян Върбанов
Залутани мисли

Майстори на разказа:

Светлана Василенко
Елхичка и прекрасният летец

Дневник:

Панко Анчев
Византия и духът й в българската култура

Български поети на ХХ век:

Теодор Траянов.
От мъртвата царкиня до живата история

ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ

(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)

ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ

“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.
Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.

Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.
Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.

Статии

Анкета

Боян Върбанов
Залутани мисли

Колко са щастливи достигналите до истината на древната мъдрост: “Аз знам, че нищо не знам”!
И колко нещастни са, които не знаят колко много знаят.
*
След като за посредствения писател започне да се твърди по отношение на неговото творчество, че той не е имал нито един завистник, това означава ли, че всички останали са негови почитатели?
*
По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за онова, което не си.
*
В живота никой не обича скъперниците. В творчеството е обратното - пестеливостта е едно от неговите най-големи богатства.
*
Колко много са онези, които днес се гордеят с родния си край. И колко малко са тези, с които родният им край се гордее с тях.
*
Някои автори са толкова загрижени за своето безсмъртие, че в организираните от самите тях шумни изяви дори не забелязват, че не се е чуло никакво хвалебствено мнение освен тяхното.
*
Честит е оня, които се шегува с несъвършенствата си.
*
Колкото и парадоксално да звучи, именно авангардните днес са напълно забравени утре.
*
Исках да бъда колкото се може по-деликатен, стараех се да не го обидя, защото ми беше приятел. А той се държеше ужасно.
Но веднъж не можах да се сдържа и му казах: “Виж какво, знаеш ли, че всичко, което ненавиждам у себе си, ти го притежаваш в най-голяма степен.”
Не знам дали ме разбра.
*
Дон Кихот, героят на Сервантес, се впущаше в бой с вятърните мелници, а ние, героите на днешния български ден, май че най-често се бием с вятъра от мелниците.
*
Човекът дълго пътува, изкачва стръмни планински върхове, докато най-сетне пред него се ширне просторът. Но понякога е нужно да спре за малко на морския бряг, за да усети как просторът се втурва към него.
*
Така се случи, че непременно трябваше да се оженя за журналистиката, а поезията си остана нещо като моя любовница. С нея се срещахме тайно - беше красиво и пленително, докато един ден не бях напълно разкрит. Сега трябва да се червя пред хората и да доказвам, че това в никакъв случаи не е било изневяра.
*
Според мен е задължително творецът да преспи с новата си идея. Нали, в края на краищата, трябва да се роди нещо красиво от нея.
*
Преди време в автобиографията си той беше записал, че като дете собственикът на кварталната кръчма често пъти го е наемал да върти една стара латерна в заведението му. След години поради този факт съвсем сериозно му предложиха да стане директор на филхармонията.

*
“На смъртния си одър имаше такъв ведър вид, какъвто никога не бе имал,

докато беше жив” - през сълзи сподели съкрушената му съпруга.
*
Ако в нещо не откриеш себе си, значи ли, че то не съществува?
*
Арогантността най-често е оня параван, който най-брутално прикрива безпомощността на бездарния.
*
Творчеството е преди всичко смисъл, а не безкраен низ от самоцелни ефекти, макар понякога да са дори гениални.
*
Талантът е като препълнена чаша, трябва да се носи внимателно.
*
Поезията не може без ритъм. Като сърцето.
*
Колко много са тези, които в началото на своята творческа кариера забравят, че Утринната звезда е всъщност Вечерницата’
*
Живеем сред грохота на водопади от пропуснати мигове.
*
Питам се, могат ли да звучат истински думи във време на лъжливи ценности?
*
Не малко от есенните цветя се садят през пролетта, навярно за да могат след това да прогонят тъгата от дните, в които цъфтят.
*
Всяка религия, която е пускала корен по българските места, е издигала храмове, за да благодари вероятно на своя бог за благодатния климат, ведрото небе и плодородната земя.
*
Не бих могъл да забравя никога онова, което ми каза при една от срещите ни във Варна големият руски писател, сибирякът Валентин Распутин: “Сезонното, временното винаги напомня за себе си прекалено настойчиво и емоционално. Вечното знае цената си и говори спокойно, с познати думи...”
*
Съдбата на провинциалния писател като че ли най-много прилича на онези бистри планински потоци, които никога, или поне в редки случаи, много трудно достигат до пълноводието на големите реки. Най-често те преждевременно потъват и чезнат в съсухрената и камениста почва, наречена духовна целина.
*
Ония, които от дълго време се занимават с писане на текстове, сигурно най-добре знаят, че и те, текстовете, са като хората - едни ги харесват, други ги ненавиждат, трети, което обикновено най-често се случва, ги отминават с безразличие.

Обеци (ХIII - ХIV в.)

Назад [ 12 ] Напред

ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и

Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!