| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Бележник: |
| Памет: |
| Друго време: |
| Преглед: |
| Разкази: |
| Анкета: |
| Майстори на разказа: |
| Дневник: |
| Български поети на ХХ век: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Бележник | |
Иван Гранитски
Трагизмът на чувствителната душа |
|
 Деньо Денев
Малцина са в съвременната българска поезия творците, които така безжалостно се подлагат на професионална дисциплина и нравствен самосъд, както Деньо Денев. За почти три десетилетия този автор, за разлика от редица свои колеги, издава рядко, и то след изключително прецизна подготовка на текста. Неслучайно един от неговите естетически кумири е Атанас Далчев. Деньо Денев му подражава - във възвишения смисъл на думата - и като творец (той пише предимно лирика и фрагменти), и като гражданско поведение. Изкушаваме се да припомним знаменитата фраза на самия Далчев - в българската литература има таланти много, но характери малко. Деньо Денев представлява щастливо двойно съвпадение - неговите творения категорично говорят за нежен и ярък поетически талант, а същевременно литературно-гражданското му битие доказва наличието на строг и непреклонен в преследването на своите възвишени цели характер.
Освен оригиналните свои книги авторът се решава два пъти да поднесе на читателите и томчета с избрани творби. Такъв е и случаят с “Блуждаещ огън”. Тук той е вложил като скромно подзаглавие: Стихотворения, миниатюри, бележки. Отново се убеждаваме в строгата самокритичност на Деньо Денев и в стигащия на моменти до перфекционизъм негов художествен избор. Това томче действително съдържа най-доброто, създадено от талантливото перо на поета.
В емблематични ранни негови стихотворения, примерно като “Шепа сол” или “Берачът на билки”, ние си припомняме вълненията на младия творец, който усеща преходността на човешкото битие. “Шепа сол е животът ни, / а вечна вода са космичните бездни” - възкликва той. Състрадателното, жертвоготовното, просветленото, умъдреното извира от стихотворението “Берачът на билки” и “Крайпътни дървета”. Авторът загребва от кладенеца на душата светлите си внушения, той се любува на пасторалното, на възвишеното излъчване на живата природа и вижда как “Слънцето пуква с целувка сърцето на камъка / и в тигана си пържи всичко до есента”. Деньо Денев усеща природната мъдрост на дървото, билката, цветето, сърпа, буковата каца, искрящата кръв на гроздето. Той непрестанно се озадачава и възторгва от тъмния затвор, който водата разкъсва, от сребърните мълнии, които осветяват бора смолист и жълтото цвете. Поетическата наблюдателност на Деньо Денев е впечатляваща. Той успява да открие метафоричното и в баналното наглед. В едно от своите програмни стихотворения “Невидимо” авторът изповядва:
Няма как да не усетим дискретното привличане и оттласкване от поетическата традиция на Александър Геров и Веселин Ханчев. Разбира се, и вездесъщото могъщо облъчване на Атанас Далчев. Но всяко влияние при Деньо Денев е благородно преплавено в ретортата на неговата лирическа индивидуалност.
Ако търсим изворите на вдъхновение за Деньо Денев, без съмнение те са Атанас Далчев и Александър Геров. Това неподражаемо съчетание на пейзажност, висока метафоричност и предметност тръгва именно от тези стълбове на българския дух. Деньо Денев щастливо продължава тази ярка традиция. Той усеща как душата на деня просветва. Въобще душата е ключова дума за него. Редица творби са посветени на нескончаемите опити да се надникне в бездната на човешката психика, да се формулира свръхпредназначението на човека, да се съзерцава и в същото време прорицава тази загадъчна, мамеща, възвишена и стряскаща субстанция.
Ярка особеност на поетиката на Деньо Денев е съчетанието на пасторалност и съзерцателност. Той не се интересува само от външните параметри на пейзажа. Той иска да открие душата на пейзажа. Затова искрата на светулката, тихите напеви на капчука, каменното теме на планината, кристалите на звездите и маслинената клонка са опорите на неговата естетика. Но и най-пасторалното настроение при този поет е заредено в същото време със сурови и трагични интонации. Така е например в поразителното стихотворение “Вглеждане в окото на кладенец”.
Зад великолепната метафорика наднича просветленото разбиране за обречеността на малкия човек. Тази тема неслучайно е така важна и прочувствена и за други поети от генерацията на Деньо Денев - например Борис Христов, Таньо Клисуров, Георги Белев. Величието на малкия човек вълнува тези автори. Той уж е беззащитен, маловажен и незначителен, но всъщност на него се крепи битието. Той е моралният коректив на всички разюздано-самооблъщаващи се силни на деня. Той е самият живот.
Подобно на своя велик учител Атанас Далчев и Деньо Денев върви от предметното към абстрактното, от конкретната визия към съзерцанието на Абсолюта. Той знае, че пътят е истинският Бог на човека, движението, постоянното неспокойствие. И природното, и човешкото битие взаимоосмислят всичко - от Хераклитовото всичко е едно до Лайбницовата безкрайност на отделната монада. Затова за него светлината е причастие, голгота, постоянна възвишена реинкарнация на вселенското начало.
В томчето “Блуждаещ огън” е включен и цикълът “Книга за мама”. Много сполучливо авторът е сложил подзаглавието “Апология на звезда”. Тук ние усещаме животворното влияние на Дебеляновата поетическа традиция. Майката се възприема като Пиета. Тук си дават среща мъката и болката, нощта и денят, небето и бездната, съзерцанието и динамиката. Този цикъл е написан с трагично вдъхновение, едновременно мъчително и леко, разтърсващо и лежерно, в сурови графични рембрандовски краски и в ярката хроматична наситеност примерно на Хуан Миро или Салвадор Дали. Майката според поета е мъдрост и умиротворение, надмогване на битийното и потъване в Абсолюта. Несъмнено стихотворенията на Деньо Денев, посветени на Мадоната, Богородицата, вечната женственост, са не само негово лично поетическо постижение, но и ярък естетически факт в съвременната българска лирика.
Но поетът Деньо Денев нямаше да бъде достоен ученик на Атанас Далчев, ако не насочваше постоянно своето вътрешно зрение към трудния жанр на миниатюрата, фрагмента, есеистичния къс, стихотворението в проза. “Рани в снега” се казва цикълът с миниатюри, включени в този том. Тук ние усещаме изящността, елиптичността, високата метафорична натовареност, чувството за мяра, стремежа към пределна изчистеност. Не са много авторите в съвременната ни литература, които имат таланта да създават небанални миниатюри и фрагменти. Слава богу, нашият автор е между тях. Като добавим тук и неговите послеписи - впечатляващи съприкосновения с поезията, талантливи коментари и разсъждения върху творчеството и живота на велики автори, - добиваме впечатление от интегралния образ на твореца Деньо Денев. Той е посветил себе си на поезията. Творчеството е неговият върховен Бог. Той му служи вярно повече от три десетилетия и божеството го възнаграждава с постоянство на таланта, яркост на внушенията и нека се надяваме, творческо дълголетие.
И ако Фридрих Ницше в почти всяка своя книга директно или опосредствено ни казва: “Ето човека!”, четейки творбите на Деньо Денев и на подобни нему талантливи съвременни творци като Неделчо Ганев, Валери Станков, Таньо Клисуров, Ивайло Балабанов, Недялко Славов и др., ние възкликваме екзалтирано и ликуващо: “Ето поета!”
 Илюстрациите в броя са на картини от последната изложба на Тереза Зиковска, която бе открита на 22 март т.г. в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна. Тереза Зиковска е родена през 1975 г. През 1993 г завършва ССХУ по приложни изкуства - София, през 1998 г завършва НХА “Николай Павлович” в класа на проф. В. Овчаров и проф. В. Попнеделев. От 1999 г преподава във ВСУ “Черноризец Храбър”. Участвала е множество самостоятелни изложби и кураторски проекти в периода 1996- 2007. Член на СБХ /2007/. Худ. Тереза Зиковска |
|
|
Назад
[ 5 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
