|
***
Отстреля ме със жило ти...
Но ще умреш, пчела, без жило.
Пчела без жило не лети,
несъвършено ципокрило!...
Признавам: сетих болка аз –
ранената ми плът отече...
За малко да не ревна с глас...
Но ти бе мъртва вече...
Вече!...
Защо ти трябваше?... Защо
прободе сбръчканата кожа?
Бе твърда тя и за длето!
Не се подаде и на ножа!
Що хули, що атаки тя
отблъсква цял живот...
Та ти ли
ще я изправиш пред смъртта,
едва събрала сетни сили?...
До днес летяла над цветя,
какво поиска от съдбата?...
И как за теб да отмъстя,
додето тук съм –
на земята?
***
Ето хляба.
Хлябът и ножът!
Нямам друго –
пред тебе да сложа!
И погледна ли –
слънцето свети.
И от рафчето
нежни поети
стих нашепват
с глас на момиче.
Кон подскрижен тропосва баира,
слиза ниско луна наедряла.
Рой пчели от черешата бяла
недоносен прашец още сбират...
|
 Роден в с. Раданово, Великотърновско, живее във Варна. Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Около 35 години работи като журналист във Варна – във вестниците „Полет”, „Народно дело” и „Варненска дума”. Публикува поетичните книги „Недосънуван свят” (1972), „Талвег” (1973), „Зимна близост” (1977), „Покрив” (1985), „Кошер” (1989), „Молитвеник” (1994) и „Поднебие” (1999). Негови стихове са превеждани на руски, украински, полски, чешки, немски и английски.
Не се сещам... До хляба и ножа
бих могъл и друго да сложа!
Вън се носи дъх пресен на билки,
вятър духа черешови клади.
Пукат пъпки дълги лозници.
По стоборите младите птици
ще гнездят и през тази година...
Но до хляба, солта и до ножа
аз се сещам и друго да сложа.
И на тесните вече маси –
купичка с мед слагам
накрая.
Искам всеки от вас
да помни и знае,
че и туй наследих от баща си!...
26 април 2002 г.
***
Застудява... Мъгливи завеси
над земята се мятат и аз
все се питам къде си, къде си
в този кишав зиморничав час?
Скоро сняг ще покрие земята...
Ще се кротнем до огъня пак.
Ще заспим. И ще спим,
докогато не дочуем как вънка рояк
заприпява несвършваща ода:
Цвят до цвят
и над целия свят
в студ и в пек
пак пчели в небосвода
към безсмъртието си летят...
|
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
