Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Без рубрика:


Поезия:





Проза:



Преглед:





Майстори на разказа:

Български поети на ХХ век:

Съвременна турска литература:





Публицистика:


Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Деньо Денев 
 

Деньо Денев е роден през 1946 година в Сливен. Инженер-химик по образование, работил е предимно като журналист. Има издадени книги, с поезия, литературна критика и публицистика. Съставител е на антологията “200 български поети от 20 век”. Автор е на пиеси. Негови творби са преведени на руски, украински, турски, иврит, китайски и други езици.
Носител е на литературната награда “Атанас Далчев”.

 

ДЕТЕ ОТ СВЕТЛИНА И СЪН
Не е възможно да те няма!
За теб Земята и звездите
ми говорят. А твоето отсъствие
безкрайно дълго продължава.
Ръцете и очите ми се умориха
да те търсят
и очакват,
твои двойници да разпознават.
(Уханни шипки пътя ми обграждат,
но розата сред тях я няма.)
Без тебе всичко губи смисъл.
Пусто е... В моята градина,
не пеят птиците на чудесата.
Безкрайно дълго продължава
твоето отсъствие... Без глас,
лице и име - и въпреки това
не е възможно да те няма!
... И ти се появи – Дете
от светлина и сън.
Благодаря ти.
ПОЧЕРКЪТ НА ВЯТЪРА
Обожавам почерка на вятъра!
Облачни къдели като него
искам да разкъсвам... Да се смея
в глухите уши на обществото!
Да съм весел.
Анонимен.
Вездесъщ - кога избухвам
в ураган ликуващ! От вода и огън
коктейли да разбърквам. И дълго да вилнея,
да се радвам - яхнал свободата...
И най-подир издухал яростта - притихнал,
в някоя квартална църква да се вмъкна.
Свещ да си запаля. Да поискам прошка
за моя лош характер.
Най-случайно
аз да кихна - и откъсна
трепкащите минзухари
от восъчните им стебла.

ПОКЛОН НА АНДРЕ ДЕРЕН
Андре Дерен ме хвана за ръката
и ме поведе из гората...
А Там
оркестърът природен
свиреше по свои ноти
танга, хора
и валсове разкошни.
Дърветата с пулсиращите листи
вживяваха се в роли на хористи.
Кипеше празник денонощен -
от пукването на зората
до залеза доматен
и отново... Бликаха цветята.
Андре Дерен ме хвана за ръката
и сроди ме със гората.
 
ЛЮБОВ
Ако беше златна рибка във водата
на времето безкрайно... Ако беше
бликаща светулка
в индигото на мрака.
Или поне мушица -
трепкаща на Слънцето в окото.
Да беше ти метафора красива -
близначка на пчелата медоносна,
можеше тогава
да сключим с теб съюз венчален.
А ти си само дума
от пет горещи букви.
Една магична дума,
дето всеки
цял живот по своему я срича.
 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма