Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Без рубрика:


Поезия:





Проза:



Преглед:





Майстори на разказа:

Български поети на ХХ век:

Съвременна турска литература:





Публицистика:


Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Владимир Стоянов 
 
ЗАКЪСНЯЛА НОВИНА
Защо се повтаряш
по толкова пъти на ден?
Заседнали думите гният
в душата разлистена.
Не си нито Атила, нито Гоген,
но и в теб неспокойно
дълбаят леговища мислите.
От себе си
надничаш към света.
Следа от жерав
е кръжащата ти сянка.
Така безкрайна
и така случайно малка
е всяка закъсняла новина.
 
АХАСФЕР И СВЕТЛИНАТА
Защо ме измисли – усмихна се светлината?
Ти бълнуваше, ослепяваше, оживяваше в мен –
като глина в ръцете на майстор ваятел –
мой ревнив, полудял от възторг Ахасфер.
После чашата с вино бе тежко проклятие.
Как мълчаха скалите, стаени от злоба.
Бог обича всяко свое разпятие,
а човекът го мрази – до гроба.
Ято внезапно възкръснали спомени
нощем издига душата ми.
Аз съм човекът – дървото без корени,
онемелият звезден кратер.
Прости ми, че тръгнах след тебе към себе си.
Вина ли съм, сянка или твое подобие?
Всяка крачка зад мен се превърна във песен,
в неразчетено послесловие.
Черен дъжд мокри бялата ми снага.
Вятърът и смъртта отдавна я искат.
С теб стоя в подножието на гордостта –
най-долу, високо във ниското.
Прощавам всичко, както ти ми прости
и плака със сълзи от кръв на Голгота.
Затова ли и звярът във мене мълчи,
целунат от теб, приютен от живота?

Владимир Стоянов е роден през1959 г. във Варна. Негови творби (стихове, литературна критика и история, авторски песни, преводи) са публикувани в редица национални и руски вестници, списания и алманаси, по-значими от които са: “Пламък”, “Език и литература”, “Везни”, “Кольцо А”, “Литературная учеба”, “Света гора”, “Простори”, “Море”, “Знаци”. Други са излъчвани в емисиите на радио и телевизионните центрове Варна, София, Москва, Одеса, В.Търново, Шумен. Автор е на поетическите книги “Ако повярваш”(1991 г., ДФ ”Бряг принт”,Варна), “Каменно хвърчило”(1993 г., изд. ”Роял -77”, Варна), “Нашествието на тревите”(1998 г., изд. ”Български писател”,София), “Небесен пчелин” (стихотворения и преводи, билингвистична, ЛА “Московский Парнас”, Москва, 2003 г.), “Параклисът на ветровете”(2005 г., изд. ”Захарий Стоянов”, София). Със свои авторски песни (текст, музика и изпълнение) участва в компактдисковете “Славянски венец” и “Душа душе” (2001 г., 000 МИЦ “Музпром– МО”, Москва).

ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА
 
                                                На Нейко Генчев
 
Уморено мълчиш, но и мракът в очите ти свети.
А бездарникът пие юнашки, бъбриво изпъчен до теб
и пришпорва безумно един подир друг ветровете,
изгладнели край празната ясла на този вселенски вертеп.
 
Боже, колко дълбоко море, потопило света до колене.
Колко нищо незначещи дълги и мъртви слова.
Като тромаво стадо възкръснали тъмни тюлени
изпълзява все още ранена във нас гордостта.
 
Но бодливата тел на деня ни гори и затваря.
Впива зъби в плътта и загърля – дивашки души.
Ще преминеш през ситото. Целият свят се повтаря –
ти си малкият принц сред потока от мъртви звезди.
 
Ето, тази усмивка е твоето цвете.
Тази шапка е твоята детска мечта.
Подари на поета стиха между редовете,
за да мине разпънат на него света.
 
Подари на момичето стръкче любов за цинизма,
с който стана пиар на нощта, обладало мига.
На мъдреца без мяра раздай далтонизма,
за да вижда различно случайните прости неща.
 
Под костурката слънчева все ще се срещнем отново.
Знам, че ти си гласът, който нощем бълнува в несвяст:
“Quo vadis, Domine?”. И целунат от Юда,свободен,
се изправяш усмихнат в нозете на белия свят.
 
 
Назад [ 5 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма