Роден през 1943 г. в Герзе (Синоп). След колежа в град Самсун завършва английски език и литература във Факултета по език, история и география на Анкарския университет, където известно време работи като асистент. По-късно се премества в Истанбул и работи като преподавател по английски, текстописец в рекламния сектор и редактор в едно от най-големите турски издателства „Япъ Креди”.
Първото му стихотворение е публикувано през 1962 г. Досега е издал следните книги с поезия: „Слънца... Сенки...” (1981), „Подир” (1982), „Тълкувания на любовта” (1990), „Четири сезона в един албум” (1991), “Полетът на Икар” (1993). Публикувал е романите „Далян” (1978), „Сама ли си?” (1987), „Чайката с хладните пера” (1992). Негови сборници с есета и критика са: „Себепрочитане” (1987), „Светлобакърено” (1994), „Живот с литературата” (1996). Превежда Кенет Рексрот – „Любов и бунт” (Избрана поезия, 1991), Мирослав Холуб – „Безгранична е поезията” (Избрана поезия, 1993), Луис Глук – „Избрани стихове” (1994). |
* * *
В РАЗРЕЗ СЪС СЕБЕ СИ
Не трябва да има градове,
в които се установяваш,
а домове,
в които живееш,
и без нищо да оставиш –
да ги напускаш...
Най-скъпи са местата,
където чувстваш носталгия
по езика си, разбира се.
Прегръщаш всичко с по-голяма страст,
мислиш, мечтаеш…
Но непременно трябва да имаш едно детство:
Дом, при това – с градина, улици...
Ако си късметлия,
да има и един бряг,
на който си гонел едри раци…
Но встъпиш ли на 15,
трябва да се откажеш.
Адресът ти,
ето така трябва да се изпише:
Навсякъде да стигнат приятелските писма,
както и да се завръщат отвсякъде.
17 януари 1982, Анкара
|