НЕ ЗАКЪСНЯВАЙ
Влез тихичко през вратата, не натискай звънеца.
Не се безпокой, ако не съм се върнал.
На път съм, почти в началото на нагорнището,
вероятно чакам да се стъмнят водите.
Стаява се обгореният въздух от тухларната
върху нощните царици в градината.
Едва удържам юздите на конете в мен,
препускащи на галоп към теб.
Цял ден бях сред книжни планини
пулсът ми туптя като избързващ часовник.
Молби, резолюции, прашасали квитанции:
все четях името ти в изтритите редове.
През прозореца – кули, минарета, мръсно небе.
Излитаха неспирно птици от един комин.
В облачните огледала видях косите ти,
примесили се с вятъра.
Отвори вратата на балкона, полей цветето в саксията.
Разгърни на масата покривката с елените,
отдъхни си за миг.
Да не те учудва тишината пъстра,
да не те изплаши,
аз съм цял потопен в нея.
Шумът на града ще нахлуе след малко в стаята,
в тъмно ехо ще се превърне в отсрещните била.