Простори

Съдържание

Без рубрика:

1100 години от успението на св. цар Борис-Михаил Покръстител
Патриаршеско и синодално послание

Панко Анчев
Покръстването на българите

Поезия:

Проза:

Владимир Зарев
Предназначението на човека

Йово Неделчев
Земята е като жената

Людмил Станев
Една прекрасна сутрин

Преглед:

Майстори на разказа:

Валентин Распутин
Женски разговор

Български поети на ХХ век:

Димитър Костадинов
Стихотворение с пророчески прозрения

Съвременна турска литература:

Публицистика:

Атанас Мочуров-Сломер
Особеният град Варна*

Паруш Парушев
Далчев

ВЕСТНИК “КИЛ 2024”

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина.

Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg), https://www.facebook.com/varnaculturebg,

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии

Съвременна турска литература

Хилми Явуз

Роден през 1936 г. в Истанбул. След завършването на Мъжката гимназия „Кабаташ” (1954) в родния си град известно време работи като журналист. Прекъсва следването си в Юридическия факултет на Истанбулския университет и заминава за Лондон, където постъпва на работа в Турската редакция на ВВС. Междувременно завършва висшето си образование във Философския факултет на Лондонския университет (1969). Като професор преподава философия в Босфорския университет (1975–1990) и История на цивилизацията в Академията за изящни изкуства „Мимар Синан”. Понастоящем преподава турски език и литература в Университета „Билкент” в Анкара. Води литературни предавания в различни телевизионни канали.
Започва да пише и публикува поезия още от гимназиалните си години (1952–1953). Първата му стихосбирка „Птичи поглед” се появява през 1969 г. Същината на поезията си заема от турската, респективно – източната културна история. Потвърждение на това са „Източни стихове” (1977), последвани от „Мистични стихове” (1984), „Пустинни стихове” (1996), „Стихове за пътя” (2001) и др. Част от есетата и изследванията му намират място във „Философия и национална култура” (1975), „Понятието роман и турският роман” (1977), „За културата” (1987), „За философията” (1987), „За литературата” (1987), „Есета срещу есета” (1988), „Езикът на езика” (1991), „Истанбулски записки” (1991), „Модернизация, ориентализъм и ислям” (1999) и др., за които получава различни национални и международни награди..

* * *

ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА ПЪТЯ…

посветих се на пътищата

и на стиховете си...

„пътищата са рубинени далечини”,

бях казал в едно стихотворение,

„закрачих между изреченото

и недоизречено място”,

писал съм бил в едно друго...

„не съм аз пътуващият, а пътят” –

и тази строфа е моя,

както и следната:

„а пътищата са винаги малко обидени,

с нагор- и надолнищата...”

и други редове:

„аз винаги за пътища възмечтах,

вървейки по дълбоки пътища...”

именно аз казах, че „пътищата

са розови гласове”,

казах на любимата си, че те ме зоват в

„сърцевината на лятото...”

тогава тя бе далече

и аз й бях признал, че

по лицето й изгрява „усмивката на пътищата”;

„нагазвам аз в плътта си”,

казалият и това съм аз,

и поетите:

„Юнус бе вървял, горейки,

Мевляна вървя, въртейки се,

аз бих вървял неуморно, до насита”,

бях казал.

Забравих всичко това, сега,

забравих...

само от пътища вече са изтъкани стиховете ми...

2001

Подбор и превод на стихотворенията

Хюсеин Мевсим

Назад [ 21 ] Напред