Простори

Съдържание

Без рубрика:

1100 години от успението на св. цар Борис-Михаил Покръстител
Патриаршеско и синодално послание

Панко Анчев
Покръстването на българите

Поезия:

Проза:

Владимир Зарев
Предназначението на човека

Йово Неделчев
Земята е като жената

Людмил Станев
Една прекрасна сутрин

Преглед:

Майстори на разказа:

Валентин Распутин
Женски разговор

Български поети на ХХ век:

Димитър Костадинов
Стихотворение с пророчески прозрения

Съвременна турска литература:

Публицистика:

Атанас Мочуров-Сломер
Особеният град Варна*

Паруш Парушев
Далчев

ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ

(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)

ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ

“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.
Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.

Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.
Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.

Статии

Съвременна турска литература

Хилми Явуз

Роден през 1936 г. в Истанбул. След завършването на Мъжката гимназия „Кабаташ” (1954) в родния си град известно време работи като журналист. Прекъсва следването си в Юридическия факултет на Истанбулския университет и заминава за Лондон, където постъпва на работа в Турската редакция на ВВС. Междувременно завършва висшето си образование във Философския факултет на Лондонския университет (1969). Като професор преподава философия в Босфорския университет (1975–1990) и История на цивилизацията в Академията за изящни изкуства „Мимар Синан”. Понастоящем преподава турски език и литература в Университета „Билкент” в Анкара. Води литературни предавания в различни телевизионни канали.
Започва да пише и публикува поезия още от гимназиалните си години (1952–1953). Първата му стихосбирка „Птичи поглед” се появява през 1969 г. Същината на поезията си заема от турската, респективно – източната културна история. Потвърждение на това са „Източни стихове” (1977), последвани от „Мистични стихове” (1984), „Пустинни стихове” (1996), „Стихове за пътя” (2001) и др. Част от есетата и изследванията му намират място във „Философия и национална култура” (1975), „Понятието роман и турският роман” (1977), „За културата” (1987), „За философията” (1987), „За литературата” (1987), „Есета срещу есета” (1988), „Езикът на езика” (1991), „Истанбулски записки” (1991), „Модернизация, ориентализъм и ислям” (1999) и др., за които получава различни национални и международни награди..

* * *

ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА ПЪТЯ…

посветих се на пътищата

и на стиховете си...

„пътищата са рубинени далечини”,

бях казал в едно стихотворение,

„закрачих между изреченото

и недоизречено място”,

писал съм бил в едно друго...

„не съм аз пътуващият, а пътят” –

и тази строфа е моя,

както и следната:

„а пътищата са винаги малко обидени,

с нагор- и надолнищата...”

и други редове:

„аз винаги за пътища възмечтах,

вървейки по дълбоки пътища...”

именно аз казах, че „пътищата

са розови гласове”,

казах на любимата си, че те ме зоват в

„сърцевината на лятото...”

тогава тя бе далече

и аз й бях признал, че

по лицето й изгрява „усмивката на пътищата”;

„нагазвам аз в плътта си”,

казалият и това съм аз,

и поетите:

„Юнус бе вървял, горейки,

Мевляна вървя, въртейки се,

аз бих вървял неуморно, до насита”,

бях казал.

Забравих всичко това, сега,

забравих...

само от пътища вече са изтъкани стиховете ми...

2001

Подбор и превод на стихотворенията

Хюсеин Мевсим

Назад [ 21 ] Напред

ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и

Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!