Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Без рубрика:


Поезия:





Проза:



Преглед:





Майстори на разказа:

Български поети на ХХ век:

Съвременна турска литература:





Публицистика:


Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Проза
Йово Неделчев
Земята е като жената 
 
Много път са извървели цървулите ми, синко.
Бяла кенарена риза, сива антерия, заради черните му потури хората му викаха бай Въко Гащника. Умен, високо чело с мярка за царска корона. Възчерен, очите му гледаха ясно и когато кажеше: “Да умирам - знам, да лъжа - не мога!” - вярваш.  И сам да е и да разговаря с никого, с палеца и показалеца претъркулваше бучка от пръст...
- Земята е като жената, не я ли обичаш - не отивай при нея!
Често, в часове на духовна умора, се оплакваме: Не върви животът на добре, лоши сме станали хората...
Запознайте се с бай Въко и душата ви ще просветне!
- Дните не са в торба, дева не свършват, много са.
- Човек за всичко не може да бъде добър, има лъжци, има крадци, за тях не трябва да си добър!
Че всяка работа чака майстора си, той обосноваше така:
- Сто кучета да пуснем в трънака, заяка няма да дигнат, ама един копой ще го дигне.
Сладкодумец, осмиваше бъбривците:
- Отърван кон се хваща, отървана приказка не се стига.
- От крака, който падне - на земята ще падне. От дума лошо се пада...
За сметкаджиите:
- Да има как за пчелите кошер-хамбар ще направят, та повече мед да вадят
Според него:
- Най-голямата машина в България е овцата, трева стриже - масло прави.
- Овцете обичат младата трева, но падне ли сняг - и старата ще опасат.
- Човек като ще прави вратник и отиде в гората, направо не сече, дрян търси - здраво дърво.
- Не кради от съседа, от земята вземи, каквото ти трябва!
- Когато царете се мърлят - народите страдат.
Според него червеното вино е чернооко. Току-що поникналия тютюн оприличаваше на кацнали гълъбки, плеснеш ли с ръце ще хвръкнат. Така осмиваше хвалипръцковците:
- Кокошката да не кудкудячи, докато не снесе!
След Деветоюнския преврат през двайсет и трета година сговорист ругаел убития Александър Стамболийски. Бай Въко строснато му казал:
- Самболийски беше голямо дърво, но в малка гора е поникнало. Дойдоха като вас брадвари и го отсякоха. Клоните му паднаха отвъд дола и след години хората ще се радват на светлината им.
Събрали се овчарите от околията, оплакват се - цяло лято носят мляко в мандрите, а цената му не знаят. Подхилвал се директорът на банката и другите край него се подхилвали, изправил се Въко и това им казал:
- Земеделецът види ли на Гергьовден нивите си пожълтели, не му е сладко печеното агне. И овчарят, като гледа стадото си мършаво, и на него не му е сладко яденето. Пожълтял е тоз народ, омършавял, господин директоре на банката. Детето, като се роди - име му тургат, ние мляко носим - цената му искаме. А то, както е тръгнало - мандраджиите серат бяло, а ние - спекано.
И завършил двусмислено:
- Големият валяк, като мачка камъка, натиска и трошляка. Опасно е да се мачка трошляка - много сме.
След Девети септември околийското ръководство обсъждало молбата на бивши опозиционери да бъдат приети в отечественофронтовските партии. Едни казвали да се приемат, други - да не се приемат. Бай Въко държал тази реч:
- Добрата домакиня насажда пет кокошки. Като излюпят, трите окъпва - да снасят и докато са малки пилците им ги, подсипва на квачките - дева те не кърмят. Иначе като отръкнат, ще ги кълват, ще станат петли и на чужди боклуци ще закукуригат...
Приели ги.
След време бай Въко срещнал мъж, който запълнил “дупката”, оставена от бившите опозиционери...
- Айол, една квачка, като се дигне от яйцата, три дни след туй и мисирка да насадиш, файда няма - запъртъци не се люпят.
И се засмял гръмогласно.
За добър човек, който се е сдружил с лоши хора и неволно участва в делата им, той имаше такава приказка:
- Сиреното е хубаво, но в кучешки мях е турено.
Когато в смутното, изпълнено със страхове, време се заговори за коопериране на земята предложили и на бай Въко да влезе в текезесето.
- Абе вие направете гьола, жабите сами ще скочат.
Направили каквото трябвало да се направи и викнали на Въко, че гьолът е готов.
- За готовото - готов, ама много змийчета е завъдил...
Бай Въко беше безкнижен човек, не правеше разлика между интелигентност и самочувствие. Председател на общината, по сегашному - кмет, държал в бюрото си печат - символ на властта и един протрит цървул. Дръпвал Въко чекмеджето, за да раздаде правосъдие с печата, но виждал цървула си...
Цървулът му бил нещо като кодекс по човещения.
Същият този ямосан цървул ще му е подсказал следната самоирония:
- От драка - плет, от мене - кмет!
Вече го няма бай Въко, отдавна е горе. Стои там, в необятните простори на небето, а в шепата му вае онази бучка пръст, от която е направена земята.
 
 
Назад [ 9 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма