Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Без рубрика:


Поезия:





Проза:



Преглед:





Майстори на разказа:

Български поети на ХХ век:

Съвременна турска литература:





Публицистика:


Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Проза
Людмил Станев
Една прекрасна сутрин 
 
Людмил Станев е роден през 1959 година във Варна. Медик по образование. Сега живее по пътя между родния си град, София и Пловдив. Има син на име Мишо и няколко издадени книги.
“Няма такава книга”, “Неприятният татарин”, “Ненакърнимо”, “Малка нощна приказка”. Има десетина приятели, за които твърди, че са железни. За себе си казва, че не е свой тип. И това му е интересно. Човек, като започне да се обича много, спира развитието си, твърди Станев.
Преди да разкажа тази история, искам да ви призная, че докато я слушах, се убедих, че нещата винаги имат две страни и смешното и тъжното са като сиамски близнаци в абсурдния ни живот. И добре че е така, защото иначе от еуфория щяхме да изпадаме изведнъж в депресия. Тази история би могла да бъде и тъжна, би могла да бъде и смешна, зависи от това кой я разказва. Но тъй като я разказвам аз, ще се постарая да бъде смешно-тъжна.
Преди да започна, искам да ви припомня епизод от филма „Хляб и шоколад”. Главният герой– незабравимият Нино Манфреди – е италианец - емигрант в Германия. За да получи работа като сервитьор, той се изрусява, представя се за германец и получава работата. Ето тук се случва нещо, от което не може да се избяга. Италианецът под прикритие Манфреди сервира, получава си бакшишите - „бите”, „данке”, и работата си върви, но в кафенето има телевизор, започва световното, на финала са Италия – Германия. Пълното с немци кафене здраво ругае жабарите. Манфреди с големи усилия удържа емоциите си, но когато Италия вкарва гол, той вече не издържа, започва да крещи на италиански, хвърля таблата и напуска заведението като достоен италианец.
И ето я самата история, която леко напомня на горната. Нея ми я разказа живописно моя приятел К.К. Той разказва живописно, защото е живописец. Тя, случката, станала в една бохемска кръчма. Аз не съм бил там, но К.К. Е бил – нещо като черна кутия на самолет – и кутията разказва. Както седели художници, артисти, поети, шумно пиели и говорели за тия, които ги няма, неусетно станало три часа посред нощ. Барманът нямал часовник и кръчмата продължила да работи (аз този барман го зная, той и да има часовник, пак няма да затвори, защото не познава цифрите). Така де, към три часа затворили съседното заведение, където се събирали предимно травестити. Към три и петнайсет при наш`те хора шумно влезли да си довършат пиенето четирима от травеститите. Всички млъкнали, чувал се само Стинг. Десет чифта очи се вторачили в четирите индивида. Пищните паунски оперения, оперният грим, маскарадните дрехи и драстичните саба приковали вниманието на бохемската група. „Скъпа!”, „Мила!”, „Ах, какво си бижу!”, „Мила, били ми подала...” изпълнили одимената кръчма. Цветната група си поръчала водки и започнала здраво да се донапива в непознатата за тях, но алкохолно обетована земя. Шумът отново се възстановил и ако случаен минувач би влязъл в този момент, той би решил, че е попаднал на представление на Лили Абаджиева. Война нямало, само дето всички си говорели и с периферията наблюдавали как седналит на бара преоблечени и гримирани като жени мъже бързо пресушават чашите. Бохемите като че ли забравили за чуждите елементи. Някъде към пет сутринта цигареният дим покривал мрачната утроба на кръчмата и придавал някаква призрачна красота като воал на грозна младоженка. Някой спели облакътени, други обсъждали квадрата на Малевич, трети се опитвали да вникнат в кабалата при „Макбет” на Шекспир. И тогава се случило явлението. Първо, някъде из дима се чул ясен мъжки глас, който соло започнал да пее „Море сокол пие вода на Вардаро...”, а постепенно след него, първо неусетно, а после хармонично, ясно и мощно се издигнал прекрасен мъжки триглас. И песента станала толкова плътна и отчетлива, че даже и цигареният дим се вдигнал до тавана да види откъде идва това тържество. Всички вцепенени гледали към бара, където четиримата травестити от началото на историята със затворени очи, вперени нагоре в небето, пеели в захлас. Аксесоари и перуки били хвърлени на земята, барът бил затрупан с празни чаши, а мъжете все по-мощно пеели. Гримът, размазан по очите им, изглеждал като черните сълзи на Самуиловите войници. На припева се включили и бохемите и песента неудържимо излязла като пушек през прозорците на кръчмата, издигнала се над сънена София, отлетяла към Кулата, стреснала крадливите митничари  и се изгубила някъде към Вардар.
 
 
Назад [ 10 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма