Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Без рубрика:


Поезия:





Проза:



Преглед:





Майстори на разказа:

Български поети на ХХ век:

Съвременна турска литература:





Публицистика:


Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg)https://www.facebook.com/varnaculturebg

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Преглед
Театър 
 
“Странната двойка” от Нийл Саймън, режисьор Андрей Аврамов, постановка на ДТ “Стоян Бъчваров”-Варна, сезон 2006-2007
 
Драматургията на американския писател Ний Саймън се занимава в прости човешки сюжети и проблеми; тя е актуална, максимално близка до ежедневието на обикновения американец. В нея няма хитрости, дълбоки втори и трети планове, но за сметка на това предоставя възможности на ражисьора и актьорите да се превъплощават и изграждат характери. Те имат свободата да виждат в текста онова, което искат и което смятат, че е най-важно. Може би поради това пиесите на Саймън се играят в цял свят, а у нас са някак особено близки, звучащи по български, занимаващи се сякаш с нашите днешни проблеми.
Варна също е град, в който Нийл Саймън е популярен и обичан и новата постановка на негова пиеса не е изненада. Режисьорът Андрей Аврамов се е спрял на “Странната двойка” вероятно заради заложените в нея социално-психологически конфликти, които до голяма степен характеризират и съвременния българин. Осемте персонажът носят по нещо от общата обърканост, раздвоеност и неуравновесеност на човека от ХХ и ХХІ век. Те искат да живеят в радост и щастие, но по необясними причини непрестанно са лишавани от радостта и щастието. Пред тях се изправят видими и невидими пречки и дори не успяват да установят някакъв що-годе нормален контакт с близките си. В резултат на това изпадат в депресия и унищожават доброто у себе си.
Актьорите Надежда Панайотова, Мария Гинкова, Татяна Тонева, Даниела Викторова, Милена Кънева, Юлияна Чернева, Свилен Стоянов, Александър Илинденов, всеки по своему, съучастват с режисьора в усилието му да покаже на сцената богати и сложни характери. Но и в тази постановка се натрапва припряност, недовършеност и недоизясненост. Играе се повече като в шоу; търси се външният ефект, смехът на зрителя; разчита се на сценичния ефект, на външното, а не на драматичността във вътрешния мир на човека.
Все пак измежду всички трябва да се отделят Мария Гинкова и Надежда Панайотова, макар да не са подпомогнати напълно от останалите в усилията им да разкриват сложността и много образието на своите героини. Те единствени мотивират постъпките на героините си и изграждат характери.
Хронична слабост на варненския театър, а и на българския изобщо, е повърхностното отношение към материала. Шоуманията е обсебила драмата и налага на актьорите повече шутовско поведение на сцената. А това демотивира театъра, принизява го и го превръща в провинциален.
Панко Анчев
 
 
Назад [ 14 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма