Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Десислава Неделчева 
 

Десислава Неделчева е родена на 4 септември 1973 г. във Варна, завършва българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Автор на стихосбирката „Прози в края на века” (1998; 2000) и на многобройни критически статии. Публикува в „Литературен вестник”, „Култура”, „Литературен форум” и др.

Десислава Неделчева
 
Риторика
Кой точно ме наведе на Африка през седемдесет и трета
годината когато мама роди а татко й позволи оттогава съм
заслонена в нещо като рибочество като човечество но
по-малко и тъмно като Африка под която пиша в момента
аз съм затисната и прехласната госпожица ранена от любов
само вятърът един змей е в съчетание с мен но не разнася
гласа ми а го отнася в това рибочество на отнесените
не се вижда и слабо се чува как тогава да се отдалеча
не съм аз едно добре дошло щастие а само добре дошло
сякаш е някой друг пък и по какво да позная възлюбения си
гласът ми е Дневник от който се пазя да не научи всичко
само няколко думи намеци за да има време да живея
И възлюбеният чака продължението моята родова наслада
ще чака и по това ще го позная иначе твърде голяма
                                                                                    е любовта
обширна непосилна неописуема неразличима затова намек
все да я тая да я крада от Дневника като го забравям
от жалост към мен от жалост към мен от жалост
половината от половината ако напиша то кога ще живея
кога ще броя гроздовете смокините градината с кремове
кога ще насищам ароматите млякото на мъглиците
ако избързам малко да избързам и няма да позная възлюбения
далеч по-преданият и далеч по-печалният моят Сбогом
за него плача по принцип докато по корем галя кръглата
                                                                                          Африка
 
Ден за умиране на надеждите
за онзи живот от мечтите на соца
Как съм си представяла
любовта мъжа децата дома
новата чанта
за интелектуалната работа
апартамента удовлетворяващ
всички нужди
Ето че съм объркана отдавна
И тези представи мравки
на неврози и депресии
Днес е наполовина така
и стават повече дългите разговори
през късите нощи
 
Всички стихотворения
Да изпиша ситно
всички мои запазени страници
от мечтите –
хиляди бели листи пазя
съхранявам ги материално
за хиляди свръхталантливи поезии
Папки и дневници как е било
заради как искам да бъде
и как трябва което проваля останалото
Да изхвърля накуп
всички тези запазени листи
заради преместване
в друг квартал апартамент
Отдавна е било желателно
а сега е внезапно
 
Яденето
Храната е много важна
защото все мисля за нея
Майка ми ме е учила
като имам семейство
всичко да предвиждам
кога какво по колко за колко
Това е робството бях й казала
Това е един живот ми каза
Гардеробът
Винаги всичко по конец
по сезони отделни рафтове
за различните случаи
Хайде не по цветове и стилове
но да са близки очакванията
Не може да не се събере всичко
въпрос на сгъване
 
 
***
Мисля че стига толкова
каза мъжът ми когато се върна
Аз очаквах още триста по хиляда
И тогава усетих как изстива
сърцето ми до камък
Казах си
идват метафорите за сърцето
 
 
***
Съседите оттатък
пържат на смени
картофи риба тиквички и лук
и още много има за изпържване
Най-вече втръсва по обяд
Тогава затварям вратата
напускам с детето балкона
и стаята дори апартамента
квартала морето и рибата
чайките и хоризонта
 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма