Добрин Паскалев
***
Не ще достигнеш своята нирвана,
макар че уморен е в теб духът.
Душата ти, от мисли изтерзана,
утеха дири в неизвестен път.
И все така на пътища обречен
замръкваш от миражите пленен,
а залезът пред теб – другар сърдечен –
докосва с пръсти вече твоя ден...
И есента в кръвта ти се обажда,
размесила тъга и цветове,
душата ти, разкъсвана от жажда,
надежда търси в нови светове.
И всяка нежност вече е последна.
И всеки протест е отлитащ влак,
отправен срещу зиналата бездна
на падащия от звездите мрак.
И всеки стих е капчица надежда,
че тук остава нещо подир теб,
когато като тъжна вежда
припадне траурния креп
и прозвучи една камбана,
която упокойна се зове.
Не ще достигнеш своята нирвана –
душата ти, от Бога призована,
ще търси в мрака други брегове...
|
Разговор със сълзата
Една сълза поема от сърцето.
Защо така горчива си, сълза?
Затворила съм в себе си морето
на гордата човешка самота...
Една сълза изгаря като рана.
Защо така гореща си, сълза?
Затворила съм в себе си вулкана
на болката, изригнала в кръвта...
Една сълза блести като мъниста.
Защо така красива си, сълза?
От болката родена и пречистена,
във мен остана само Светлина...
|