Съобщения
В геометричното послание на Теотихуакан,
където, според инките, погребаните господари
се преработват в богове,
базалтовите плочи са притиснали
неправите си ъгли
в съотношения едно Пи, две Пи, три Пи.
Светът
дочува, но заравя мъртвите.
И тътнещият шепот
на Хуфу, Хафра и Менкаура, които слепват
варовикови блокове с многозначителни пропорции
или пък просто са си присвоили
труда на богове предшественици, ехти
без превод.
Какво е това
кръвосмешение – преди Коперник, Кеплер,
Галилей – на земните строежи със звездите,
и Питагор излиза, че дори не е измислял, а само
преразказвал като старши асистент с надежди,
но без самочувствие –
по всички континенти
лежат съобщенията им, вкаменени зверове,
готови да се съживят при точен отговор,
говорещи половинки от
пясъчни часовници –
не слушай
и заспи, заспи, заспи.
Сега
сме прекалено много
и само прясната трева в бетона
посочва новите ни паметници. А колко
симетрични,
хармонични,
символични
пирамиди се разпаднаха.
В пукнатините дишат ембрионите
на бъдещите гласове,
които ще раздалечават камъните.
Ъглите
ще се променят, чертите
|
ще се разкривят, съотношенията
ще се изметнат. Ще сме доволни
и с това, което имаме:
по някой ъгъл, право на последна дума,
открита картичка:
Ела,
морето този август е
наистина горещо.
Не го изпускай.
И простори, където да тичаш
Като хубава чаша вода, стояла
твърде дълго на слънце,
поезията – що за празник,
що за слава, що за нужда –
кои сме ние, дето скупчваме думите
в неестествени пози?
Краката на поета
стърчат безпомощно към небето
и се мъчат да ходят.
Някой още те обича
Взеха й всичко –
взеха й съня,
взеха й мислите,
взеха й живота и сега
си го носят по празниците,
взеха й любовта
към самата себе си
и дори китарата,
на която не свиреше, така че
нямаше нужда да си правят труда.
– По дяволите! – крещи тя,
за да не каже по-силна дума.
– Да? – отвръщат с готовност те.
|