| Съдържание |
| + Варненски и Великопреславски митрополит Кирил: |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Разказ: |
| Преглед: |
| Дневник: |
| Български поети на ХХ век: |
| Теория: |
| Руският писател Алексей Варламов в България: |
| Документи: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Теория | |
Цветан Тодоров за днешното литературознание |
|
 Започнах да чета “Вопросы литературы”, когато дойдох във Франция през 1963 г. Това ми даваше възможност да бъда в курса на съвременното състояние на литературознанието в “моята” част на света – в страните на социалистическия лагер. Обаче с особен интерес следях публикациите в списанието през 70-те и 80-те години. Именно тогава започнаха да се печатат архивни материали, неиздадени произведения на малко известни и забранявани автори от минали години. През 1989 г. “Вопросы литературы” дори откри нов раздел, озаглавен “Завръщане”. Най-общо казано, аз откривах историята, оказала влияние и на мене. Тези имена и произведения бяха неизвестни както в София, така и в Москва. Обаче самият факт на тяхното съществуване, така или иначе, е дало отражение върху литературния живот от предходните десетилетия. Завръщането им – нека да е закъсняло – заличи много “бели петна” в историята. Според мене подобни публикации са особено важна дейност на списанието, която вторично се отнася до литературознанието. Тя по-скоро се свързва с историята и политиката, като се вписва в общото направление на познанието и преоценката на миналото.Какво е сега мястото литературознанието в системата на хуманитарното знание?
В началото на моя творчески път приоритет за мене бе независимостта на литературознанието: сега се придържам към по-друго разбиране. Днес наблягам върху важността на отношението между литературата и другите елементи на социалния живот и, следователно, на връзките на литературознанието с хуманитарните науки и преди всичко с историята. Този преход свидетелства не толкова за моята вътрешна еволюция, колкото отразява смяната на един период в историята на литературознанието с друг. Изискването за независимост бе необходимо в епохата, когато литературознанието се намираше под идеологическия контрол на партията. Това изискване бе предварително условие да се говори за литературата по друг начин, освобождавайки я от лозунгите на злобата на деня. Но когато контролът отслабна, нямаше повече основание да се настоява за независимост на литературата и да се изисква това и от литературознанието.
Литературните произведения живеят със смисъла, който създават. Този смисъл се разкрива само ако свързваме произведенията с техния контекст – историята на идеите, нравите и чувствата, с историята на обществото. Иска ми се да пожелая специалистите от тази или друга “хуманитарна наука” да престанат да пренебрегват този огромен принос в познанието на човека, който са дали писателите в своите романи, стихотворения и пиеси. Заедно с това, интерпретацията на литературния текст изисква от нас знания по психология и социология, философия и история. Днес повече ме привлича универсалността на науката, способността й да се обръща към всичко и към всеки, нежели особеностите и различията й от другите хуманитарни дисциплини: философия или история. Интересува ме по-скоро общността на литературознанието с хуманитарните науки отколкото неговата самобитност.
Сп. “Вопросы литературы” - Москва, бр. 3/2007 |
|
|
Назад
[ 15 ]
Напред |
|
