Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Теория
Цветан Тодоров за днешното литературознание 
 
Започнах да чета “Вопросы литературы”, когато дойдох във Франция през 1963 г. Това ми даваше възможност да бъда в курса на съвременното състояние на литературознанието в “моята” част на света – в страните на социалистическия лагер. Обаче с особен интерес следях публикациите в списанието през 70-те и 80-те години. Именно тогава започнаха да се печатат архивни материали, неиздадени произведения на малко известни и забранявани автори от минали години. През 1989 г. “Вопросы литературы” дори откри нов раздел, озаглавен “Завръщане”. Най-общо казано, аз откривах историята, оказала влияние и на мене. Тези имена и произведения бяха неизвестни както в София, така и в Москва. Обаче самият факт на тяхното съществуване, така или иначе, е дало отражение върху литературния живот от предходните десетилетия. Завръщането им – нека да е закъсняло – заличи много “бели петна” в историята. Според мене подобни публикации са особено  важна дейност на списанието, която вторично се отнася до литературознанието. Тя по-скоро се свързва с историята и политиката, като се вписва в общото направление на познанието и преоценката на миналото.
Какво е сега мястото литературознанието в системата на хуманитарното знание?
В началото на моя творчески път приоритет за мене бе независимостта на литературознанието: сега се придържам към по-друго разбиране. Днес наблягам върху важността на отношението между литературата и другите елементи на социалния живот и, следователно, на връзките на литературознанието с хуманитарните науки и преди всичко с историята. Този преход свидетелства не толкова за моята вътрешна еволюция, колкото отразява смяната на един период в историята на литературознанието с друг. Изискването за независимост бе необходимо в епохата, когато литературознанието се намираше под идеологическия контрол на партията. Това изискване бе предварително условие да се говори за литературата по друг начин, освобождавайки я от лозунгите на злобата на деня. Но когато контролът отслабна, нямаше повече основание да се настоява за независимост на литературата и да се изисква това и от литературознанието.
Литературните произведения живеят със смисъла, който създават. Този смисъл се разкрива само ако свързваме произведенията с техния контекст – историята на идеите, нравите и чувствата, с историята на обществото. Иска ми се да пожелая специалистите от тази или друга “хуманитарна наука” да престанат да пренебрегват този огромен принос в познанието на човека, който са дали писателите в своите романи, стихотворения и пиеси. Заедно с това, интерпретацията на литературния текст изисква от нас знания по психология и социология, философия и история. Днес повече ме привлича универсалността на науката, способността й да се обръща към всичко и към всеки, нежели особеностите и различията й от другите хуманитарни дисциплини: философия или история. Интересува ме по-скоро общността на литературознанието с хуманитарните науки отколкото неговата самобитност.
Сп. “Вопросы литературы” - Москва, бр. 3/2007
 
 
Назад [ 15 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма