Юнна Мориц
Свежи новини
Ван Гог е ужасен човек,
а Гогол – зловещ.
По и Уайлд са кошмарни мъже,
а Фьодор М. е... какво да ти кажа!
Но в сряда обявиха новината,
че Пабло П. бил много по-лош
от тези, за които се сещаме,
и даже от Салвадор Д.
Ще доживеем ние по-добрите времена,
когато ще узнаем точно,
че Томас М. е същият душманин
като Марина Ц. и Осип М.
И ще възкликнем:
„Да не повярваш, чухте ли?
Това е то – объл отпад,
отпад с улет, пълен каиф.”
(И така в същия дух,
и на същия свеж език.
И най-важното –
ще си говорим по-свободно
и както никога до сега).
И веднага ще ни олекне животът,
ще почувстваме прилив на сили.
Народът тогава ще се взема в ръце
и ще спре да се топи един-друг.
И ще полетят нашите посланици
към посланиците на злодеите,
за да разменят славно произведенията
на честните
с техните – злодейските.
Веднъж завинаги.
Ръкопис
Това не ви е галерия,
не са някакви изложби,
това е ръкопис, по който
сякаш плават прозорци.
Прозорците плават в дъжда,
през нощта плават навсякъде.
Този ръкопис е такъв –
не е вернисаж за стихове.
ой не е написан с пера и четки
или с друго, което ти е под ръка.
Книги се пишат по друг начин –
този ръкопис е за това.
Това е ръкопис на поетството.
Ръкопис в природата ми.
Ръкопис по извивките на тялото.
И е такъв по много причини...
|
Поетската страна
Толкова прекрасен е за Поетката снегът,
цъфтенето на вишни, ябълки, на морските сирени.
Но на същото космически-загадъчно место,
но по на север е вкопан Животът Клада.
Там е много сложно да останеш жив
и да не те прегази колелото на живота.
Но на върха на свободомислещ нос
не може да не си ти там Поетка.
Портрет на звука
Когато образ някакъв ми е внушен,
го рисувам аз с молив
Към линиите се придържам строго,
докато не пламне Светлината.
И с нея в мрака – стръвният портрет
на живия звук с милосърдна усмивка.
Тогава около гърлото разкъсвам блузата,
вземам тишината и като стъклар
живия звук вдъхвам в лентата от хартия.
В нея се побира целият ми живот –
в прозрачен вид, като въздушна струя...
А звукът от ненагледното й лице –
толкова преливащо се, Господи,
толкова звънко!
Листопадно
Лапистод, полистад, пистолад,
стапидол, полидаст, аподстил...
Сред есенната гъмла
ми се услаждат спомените
за твоите поражения.
Простих ти
ствотоКОВАР, ствотоЗЛОДЕЙ,
ствотоБЕЗУМ, ствотоКОЩУН!
Зад прозореца – далистоп, падолист...
Търся те навсякъде и цялата трептя
като от вятъра откъснат ференц лист.
Дъждопада гъмла непрогледна;
амлъг,
каменопад от капчуците и стрехите.
Листопадно.
А после – снегопадно. Заради кого,
ти мое звездопадно, искриш?
Превод от руски Красимир Симеонов
|