Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Преводи
Юнна Мориц- нови преводи на Красимир Симеонов 
 

Юнна Мориц e родена на 2 юни 1937 г. в Киев, родът й произхожда от Испания. В годината на раждането й арестуват баща й по донос, след няколко месеца го освобождават, но от изтезанията той ослепява. „Слепотата на моя баща разви моето вътрешно зрение” – казва Юнна. През 1955 г. постъпва в Литературния институт „Максим Горки”, участва в експедиции до Арктика, зимува на Нова земя. След завръщането си е изключена от института заради „нездрави настроения в творчеството.” За първата й стихосбирка „Мисия Желание” (1961) е обвинена, че не е „наш, съветски поет”, а втората „Лоза” (1970) попада в черните списъци. В последната си книга „По закона – привет на пощальона” (2005, 2006) включва свои графики и живопис. Стиховете й са превеждани на почти всички европейски езици, на турски, японски и китайски.

Юнна Мориц
 
Свежи новини
 
Ван Гог е ужасен човек,
а Гогол – зловещ.
По и Уайлд са кошмарни мъже,
а Фьодор М. е... какво да ти кажа!
Но в сряда обявиха новината,
че Пабло П. бил много по-лош
от тези, за които се сещаме,
и даже от Салвадор Д.
Ще доживеем ние по-добрите времена,
когато ще узнаем точно,
че Томас М. е същият душманин
като Марина Ц. и Осип М.
И ще възкликнем:
„Да не повярваш, чухте ли?
Това е то – объл отпад,
отпад с улет, пълен каиф.”
(И така в същия дух,
и на същия свеж език.
И най-важното –
ще си говорим по-свободно
и както никога до сега).
И веднага ще ни олекне животът,
ще почувстваме прилив на сили.
Народът тогава ще се взема в ръце
и ще спре да се топи един-друг.
И ще полетят нашите посланици
към посланиците на злодеите,
за да разменят славно произведенията
на честните
с техните – злодейските.
Веднъж завинаги.
 
 
Ръкопис
 
Това не ви е галерия,
не са някакви изложби,
това е ръкопис, по който
сякаш плават прозорци.
 
Прозорците плават в дъжда,
през нощта плават навсякъде.
Този ръкопис е такъв –
не е вернисаж за стихове.
 
ой не е написан с пера и четки
или с друго, което ти е под ръка.
Книги се пишат по друг начин –
този ръкопис е за това.
 
Това е ръкопис на поетството.
Ръкопис в природата ми.
Ръкопис по извивките на тялото.
И е такъв по много причини...
Поетската страна
 
Толкова прекрасен е за Поетката снегът,
цъфтенето на вишни, ябълки, на морските сирени.
Но на същото космически-загадъчно место,
но по на север е вкопан Животът Клада.
 
Там е много сложно да останеш жив
и да не те прегази колелото на живота.
Но на върха на свободомислещ нос
не може да не си ти там Поетка.
 
 
Портрет на звука
  
Когато образ някакъв ми е внушен,
го рисувам аз с молив
Към линиите се придържам строго,
докато не пламне Светлината.
И с нея в мрака – стръвният портрет
на живия звук с милосърдна усмивка.
Тогава около гърлото разкъсвам блузата,
вземам тишината и като стъклар
живия звук вдъхвам в лентата от хартия.
В нея се побира целият ми живот –
в прозрачен вид, като въздушна струя...
А звукът от ненагледното й лице –
толкова преливащо се, Господи,
толкова звънко!
 
 
Листопадно
 
Лапистод, полистад, пистолад,
стапидол, полидаст, аподстил...
Сред есенната гъмла
ми се услаждат спомените
за твоите поражения.
                    Простих ти
ствотоКОВАР, ствотоЗЛОДЕЙ,
ствотоБЕЗУМ, ствотоКОЩУН!
Зад прозореца – далистоп, падолист...
Търся те навсякъде и цялата трептя
като от вятъра откъснат ференц лист.
Дъждопада гъмла непрогледна;
амлъг,
каменопад от капчуците и стрехите.
Листопадно.
А после – снегопадно. Заради кого,
ти мое звездопадно, искриш?
  
Превод от руски Красимир Симеонов

 

Уаеб
А. Кадер, Египет
14 международно биенале на графиката Варна 2007
1971, Кайро
Сенките на демокрацията, 2005
Колаграфия, 96 х 96

 
 
Назад [ 7 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма