Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Български поети на ХХ век
Деньо Денев
Ян и зимната приказка (60 години от рождението на Янаки Петров) 
 
/Послеслов към приятелството ми с един родственик на цветята/
По повод 60-годишнината на рождението му
 
Янаки Петров! Ето едно име - синоним на Поет и Приятел! Познавах го, преди да го бях виждал и разговарял с него. Срещах името му често-редом с имената на Борислав Джамджиев, Лучия Цветкова, Крум Ацев (Мир на праха му!) и др. - на страниците на популярното в ония години средношколско литературно списание “Родна реч”, което излиза и днес.
Публикациите в списанието носеха творчески престиж и самочувствие на авторите. Ян Петров от Бургас (нещо като псевдоним - съкратен вариант на името Янаки Петров) веднъж публикува стихотворение за своя баща миньор. Кратко стихотворение, с приблизително следния сюжет: Бащата се връща от нощна смяна, уморен от работата в рудника, ляга да спи. Синът, т.е. Ян Петров, го пази от мухите, за да е спокоен бащиният сън. Ядосан, мислех си тогава: “Как могат да печатат такива глупости? Нима това е поезията?”
Оказа се – но го разбрах след години, че в “пазенето от мухите”, в най-обикновения синовен жест се съдържа “екстрактът” на поезията. И Янаки Петров още в ученическите си години е владеел магията на поетическото изкуство.
За 7 - 8 години съдбовно свързах живота си с Бургас. И морето: “Най-голямото събитие!” – както неподражаемо възкликна Христо Фотев. С Бургас – пристанищен и нефтокомбинатен - опоетизиран от Недялко Йорданов. С Бургас – град на моето студентство, на началото на журналистическия ми път, топло гнездо на много приятелства. Едно от тези най-свидни приятелства беше това с Янаки и Дора. Неговата Дора, на която посвети чудесни стихове и първата си книга “Зимна птица”. Дора – Любимата, Съпругата, Музата, Майката на децата му и Ангелът-пазител на поета Янаки Петров.
Изминаха осем години, откакто го няма на белия свят, но аз и сега чувам неговия глас. Минаваше за мълчаливец, но останал насаме с приятел, Янаки можеше дълго и разпалено да говори. Беше категоричен в оценките си, отстояваше твърдо заетата позиция. Александър Геров беше за него най-големият съвременен български поет. Общуваше с него - вероятно Геров и Янаки са разговаряли чрез мълчанията си, цитираше го, посвети му стихотворение.
В седемдесетте години на вече отишлия си двадесети век в Бургас имаше два младежки литературни “лагера”: литературните кръжоци “Атанас Манчев” и “Владимир Маяковски”. Може Янаки да е изпитвал симпатии към манчевци, но се определи към маяковци. Групово отидохме на моряшката му военна клетва. Името му грееше на нашите афиши. Той беше от нашия “отбор” и на знаменитото – според тогавашните ни представи – литературно четене в несъществуващото вече кино “Култура”.
Янаки Петров имаше високо творческо самочувствие. И то с основание. “Зимна птица” излезе в издателство “Български писател”. Беше посрещната много добре. Дебютната му книга за деца “Чичо Чичопей” съдържа прекрасни стихове и категорично го утвърди като автор за най-младата читателска аудитория. Писането за деца му вървеше леко и му доставяше удоволствие. Така се роди и бисерната му книга “Африканец на комин”, блестящо илюстрирана от големия художник (и поет!) Георги Трифонов – приятел на Янаки. “Африканец на комин” беше отпечатана в тираж над 40 000. Тази цифра поражда заслужено самочувствие. Понякога на шега моят приятел подхвърляше, че е класик в литературата за деца. Но… шегата настрана! Това е самата истина. Вече проверена от времето истина!
Срещите и разговорите ми с Янаки Петров, писмата от него, това е богатство, най-скъп подарък от съдбата за мен. За последен път се видяхме на 22 септември 1998 г. Участвахме заедно в литературно четене пред студенти в Бургаския свободен университет. Преди самата проява Янаки ми подари най-новата си книга “Урокът на цветята” (1998 г.) със следния автограф: “На Деньо Денев – за старото приятелство.” Тази стихосбирка е удивителна! Но преди да стане дума за нея, ще споделя мнението си за поета Янаки Петров – за неговата поезия за възрастни.
“Зимна птица” го представи като моралистичен поет! Поместените в първата му стихосбирка стихотворения “Вина”, “Квартира”, “Живеем в радост. В мъка. В грях”, “Получаване на хонорар”, “Разговор с Александър Геров”, “Сила” и др. потвърждават този извод. Но моралистичният патос на неговата поезия е отлят в кристална форма в стихотворението “Меч”:
                          “Най-чистият макар да си
                          и много мъдър при това –
                          и върху твоята глава
                          дамоклевият меч виси.
 
                          Той с косъм вързан е нарочно.
                          Палачът твой е съвестта.
                          Тя чака първата лъжа.
                          А мечът ще удари точно!”
Затрогващо е стихотворението му за врабеца – брат на верността, който и сред най-студената зима няма да ни изостави, макар сърцето му да се превърне в “топла бучка лед, стопила три сантиметра сняг на тротоара: В този “стопен сняг” и в “пазенето от мухите” се отразява природната поетическа дарба на поета Янаки Петров. От незначителни на пръв поглед неща той извайва прекрасни метафори. И го прави без видими усилия и словесни труфила, а просто – като самото дишане.
Поетическият талант на Янаки Петров с пълна сила блесна в “Урокът на цветята”. Това е брилянтна стихосбирка, която би правила чест на всеки значителен европейски поет. Оригинална е идеята на автора да използва “цветята за сюжет” на своите морални внушения. Стиховете са изчистени до краен предел – наподобяват на кости, останали без плът. Такова е и кредото на поета:
                          “Пиши кратко.
                          Може още по-кратко!
                          Извади думите от стихотворението”
В началото на творческия си път, когато разговаря с Александър Геров, Янаки Петров заема категорична позиция: “Към хората ще се привържа, макар опасността да знам.” Двадесет години по-късно поетът с тиха болка признава: “Човешките неща ме уморяват. Аз съм родственикът на цветята.”
Между осъзнатата опасност и породената умора, във времето, побрано между тях, се е формирал поетическият му характер, изразен в стиховете:
                          “Може рядко да общувам с Бога,
                          но винаги се отзовавам,
                          когато забележа признак.
                          /Не е красиво да му се натрапвам сам./
                          Така постъпвам и със хората.
В днешното време на грубо натрапване, на откровена агресия, горната изповед сякаш е изречена от извънземен.
Почивай в мир, приятелю! За мен ти беше и оставаш (подобно на зимната птица - врабеца) брат на верността. Ти зася златни семена и дълго напред във времето светлината им ще озарява жадните за Слово.
Разговор, рис. Борислав Стоев
 
 
Назад [ 14 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма