Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Преводи:

Разказ:

Преглед:




Дневник:

Български поети на ХХ век:

Теория:


Руският писател Алексей Варламов в България:



Документи:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg)https://www.facebook.com/varnaculturebg

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Преглед
Театър 
 
“Моцарт и Салиери” от А.С.Пушки,
спектакъл на ДКТ- Варна, постановка Георги Михалков, 2007 г.
 
Олег
Денисенко,
Украйна
14 международно биенале на графиката Варна 2007
1961, Лвов
Пътник, 2006
Инталио,
19,5 х 24,4
 
“Малката трагедия” “Моцарт и Салиери” е сред драматургичните шедьоври на А. С. Пушкин. Кратката пиеса обаче е много сложна за поставяне заради своята външна простота. В нея няма действие, но, както впрочем и в останалите “малки трагедии”, всичко е в диалога –писателят е оставил режисьорите сами да търсят сценичните си решения. Тези решения обаче трябва да произлизат от текста, а не да се привнасят (както обикновено правят днешните режисьори). А в текста няма уловки, няма ефекти.
За да поставиш обаче “Моцарт и Салиери”, не е достатъчно да познаваш легендата за злодейството на “посредствения” Салиери над гениалния Моцарт, защото тя не е елемент на трагедията. Дори напротив, Пушкин е вложил съвсем друга идея, според която отношенията между Пушкин и Салиери не са в тази елементарна ценностна плоскост. Според Пушкин и двамата са гении (в текста това се повтаря на няколко пъти от Моцарт), но става дума за две схващания за изкуството, за два типа изкуство. Салиери е удивен от романтичната “безотговорност” на Моцарт, от неговата разпиляност и от липсата на съзнание у него за собствения му гений. Моцарт според Салиери се пилее и разрушава изкуството като такова. Той не му завижда; той брани аристократизма на изкуството, неговото величие и възвишеност. Моцарт няма такова съзнание. Музиката извира от него, отдава му се лесно и затова не съзнава какво е тя и как трябва да й се служи. Салиери “прави” изкуство; Моцарт го ражда спонтанно и безболезнено. Според редица документи самият Пушкин се е олицетворявал със Салиери, а не с Моцарт.
В текста има една ключова дума: занаят. В руския език думата “занаят” няма онова полуотрицателно значение, отнесено към изкуството, което битува в българския. Това е подвело режисьора Георги Михалков и изпълнителя на ролята на Салиери Христо Колев и те намират в тази дума аргумента, че Салиери е бездарен и следователно убива от завист. И затова още в началото извежда темата за убийството като предрешено. А у Пушкин то не е!
Режисьорът Георги Михалков не е тълкувал пиесата. Той е искал да направи “спектакъл”. И го е направил. Същото са желали и актьорите, които са се подчинили изцяло на режисьорските решения. Но една постановка не може да бъде само “спектакъл”, зрелище, гледка за окото. Още повече че в този спектакъл има доста ненаправени неща. Непремерени са дължините на някои сцени.
Въпреки това обаче не е справедливо да се твърди, че този спектакъл не е сполучлив. Напротив. Но той е преди всичко поучителен с невярното тълкуване на текста. И ако това днес не изглежда като слабост, защото режисьорите доста фриволно и безотговорно боравят с текстовете, то утре непременно ще стане предмет на анализ и изводи.
Панко Анчев
 
 
Назад [ 11 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма