“Моцарт и Салиери” от А.С.Пушки,
спектакъл на ДКТ- Варна, постановка Георги Михалков, 2007 г.
Олег
Денисенко,
Украйна
14 международно биенале на графиката Варна 2007
1961, Лвов
Пътник, 2006
Инталио,
19,5 х 24,4
“Малката трагедия” “Моцарт и Салиери” е сред драматургичните шедьоври на А. С. Пушкин. Кратката пиеса обаче е много сложна за поставяне заради своята външна простота. В нея няма действие, но, както впрочем и в останалите “малки трагедии”, всичко е в диалога –писателят е оставил режисьорите сами да търсят сценичните си решения. Тези решения обаче трябва да произлизат от текста, а не да се привнасят (както обикновено правят днешните режисьори). А в текста няма уловки, няма ефекти.
За да поставиш обаче “Моцарт и Салиери”, не е достатъчно да познаваш легендата за злодейството на “посредствения” Салиери над гениалния Моцарт, защото тя не е елемент на трагедията. Дори напротив, Пушкин е вложил съвсем друга идея, според която отношенията между Пушкин и Салиери не са в тази елементарна ценностна плоскост. Според Пушкин и двамата са гении (в текста това се повтаря на няколко пъти от Моцарт), но става дума за две схващания за изкуството, за два типа изкуство. Салиери е удивен от романтичната “безотговорност” на Моцарт, от неговата разпиляност и от липсата на съзнание у него за собствения му гений. Моцарт според Салиери се пилее и разрушава изкуството като такова. Той не му завижда; той брани аристократизма на изкуството, неговото величие и възвишеност. Моцарт няма такова съзнание. Музиката извира от него, отдава му се лесно и затова не съзнава какво е тя и как трябва да й се служи. Салиери “прави” изкуство; Моцарт го ражда спонтанно и безболезнено. Според редица документи самият Пушкин се е олицетворявал със Салиери, а не с Моцарт.
В текста има една ключова дума: занаят. В руския език думата “занаят” няма онова полуотрицателно значение, отнесено към изкуството, което битува в българския. Това е подвело режисьора Георги Михалков и изпълнителя на ролята на Салиери Христо Колев и те намират в тази дума аргумента, че Салиери е бездарен и следователно убива от завист. И затова още в началото извежда темата за убийството като предрешено. А у Пушкин то не е!
Режисьорът Георги Михалков не е тълкувал пиесата. Той е искал да направи “спектакъл”. И го е направил. Същото са желали и актьорите, които са се подчинили изцяло на режисьорските решения. Но една постановка не може да бъде само “спектакъл”, зрелище, гледка за окото. Още повече че в този спектакъл има доста ненаправени неща. Непремерени са дължините на някои сцени.
Въпреки това обаче не е справедливо да се твърди, че този спектакъл не е сполучлив. Напротив. Но той е преди всичко поучителен с невярното тълкуване на текста. И ако това днес не изглежда като слабост, защото режисьорите доста фриволно и безотговорно боравят с текстовете, то утре непременно ще стане предмет на анализ и изводи.
Панко Анчев |