| Съдържание |
| + Варненски и Великопреславски митрополит Кирил: |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Разказ: |
| Преглед: |
| Дневник: |
| Български поети на ХХ век: |
| Теория: |
| Руският писател Алексей Варламов в България: |
| Документи: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Преглед | |
Театър |
|
“Моцарт и Салиери” от А.С.Пушки,
спектакъл на ДКТ- Варна, постановка Георги Михалков, 2007 г.
 Олег
Денисенко, Украйна 14 международно биенале на графиката Варна 2007 1961, Лвов Пътник, 2006 Инталио, 19,5 х 24,4 “Малката трагедия” “Моцарт и Салиери” е сред драматургичните шедьоври на А. С. Пушкин. Кратката пиеса обаче е много сложна за поставяне заради своята външна простота. В нея няма действие, но, както впрочем и в останалите “малки трагедии”, всичко е в диалога –писателят е оставил режисьорите сами да търсят сценичните си решения. Тези решения обаче трябва да произлизат от текста, а не да се привнасят (както обикновено правят днешните режисьори). А в текста няма уловки, няма ефекти.
За да поставиш обаче “Моцарт и Салиери”, не е достатъчно да познаваш легендата за злодейството на “посредствения” Салиери над гениалния Моцарт, защото тя не е елемент на трагедията. Дори напротив, Пушкин е вложил съвсем друга идея, според която отношенията между Пушкин и Салиери не са в тази елементарна ценностна плоскост. Според Пушкин и двамата са гении (в текста това се повтаря на няколко пъти от Моцарт), но става дума за две схващания за изкуството, за два типа изкуство. Салиери е удивен от романтичната “безотговорност” на Моцарт, от неговата разпиляност и от липсата на съзнание у него за собствения му гений. Моцарт според Салиери се пилее и разрушава изкуството като такова. Той не му завижда; той брани аристократизма на изкуството, неговото величие и възвишеност. Моцарт няма такова съзнание. Музиката извира от него, отдава му се лесно и затова не съзнава какво е тя и как трябва да й се служи. Салиери “прави” изкуство; Моцарт го ражда спонтанно и безболезнено. Според редица документи самият Пушкин се е олицетворявал със Салиери, а не с Моцарт.
В текста има една ключова дума: занаят. В руския език думата “занаят” няма онова полуотрицателно значение, отнесено към изкуството, което битува в българския. Това е подвело режисьора Георги Михалков и изпълнителя на ролята на Салиери Христо Колев и те намират в тази дума аргумента, че Салиери е бездарен и следователно убива от завист. И затова още в началото извежда темата за убийството като предрешено. А у Пушкин то не е!
Режисьорът Георги Михалков не е тълкувал пиесата. Той е искал да направи “спектакъл”. И го е направил. Същото са желали и актьорите, които са се подчинили изцяло на режисьорските решения. Но една постановка не може да бъде само “спектакъл”, зрелище, гледка за окото. Още повече че в този спектакъл има доста ненаправени неща. Непремерени са дължините на някои сцени.
Въпреки това обаче не е справедливо да се твърди, че този спектакъл не е сполучлив. Напротив. Но той е преди всичко поучителен с невярното тълкуване на текста. И ако това днес не изглежда като слабост, защото режисьорите доста фриволно и безотговорно боравят с текстовете, то утре непременно ще стане предмет на анализ и изводи.
Панко Анчев |
|
|
Назад
[ 11 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
