Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:






Преводи:

Проза:




Интервю:

Преглед:




Дневник:

Публицистика:

Философия:

Критика:


Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Деньо Денев 
 
Деньо Денев е роден през 1946 г. в Сливен. Инженер-химик по образование, работил е предимно като журналист. Има издадени книги, с поезия, литературна критика и публицистика. Съставител е на антологията “200 български поети от 20 век”. Автор е на пиеси. Негови творби са преведени на руски, украински, турски, иврит, китайски и други езици.
Носител е на литературната награда “Атанас Далчев”.
    
ДУШАТА НА РОЗАТА
 
          “Възкръсна моя ден, нощта издъхна
          и розите цъфтят, цъфтят, цъфтят.”
                                                              Димчо Дебелянов
 
Царицата на всичките цветя –
Така е розата наречена.
От ръка на варварин посечена –
душата й в небето отлетя...
 
И щом докосна тя Луната –
отекна глас в космическия храм:
“... и всички са един и всеки все пак – сам” –
така е по закона на войната.
 
Почти като ненужен послеслов,
подобно полилей във бална зала,
макар фатално закъсняла
изгрява всенародната любов.
 
Но... поетът няма как да чува,
не вижда нищо бедният поет.
Поне да бяхме му направили потрет
и да го поставят в някой Лувър.
 
Там да свети чисто българското име!
Не както днес с кошмарен ритъм
в процеси и следи да го заплитат
и да звучи като банална рима.
 
... А нежно времето стиха възвишен
шепне пак: “Ще дойде тя, ще дойде тя”.
И грей във двор със белоцветни вишни
царицата на всичките цветя.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма