ДУШАТА НА РОЗАТА
“Възкръсна моя ден, нощта издъхна
и розите цъфтят, цъфтят, цъфтят.”
Димчо Дебелянов
Царицата на всичките цветя –
Така е розата наречена.
От ръка на варварин посечена –
душата й в небето отлетя...
И щом докосна тя Луната –
отекна глас в космическия храм:
“... и всички са един и всеки все пак – сам” –
така е по закона на войната.
Почти като ненужен послеслов,
подобно полилей във бална зала,
макар фатално закъсняла
изгрява всенародната любов.
Но... поетът няма как да чува,
не вижда нищо бедният поет.
Поне да бяхме му направили потрет
и да го поставят в някой Лувър.
Там да свети чисто българското име!
Не както днес с кошмарен ритъм
в процеси и следи да го заплитат
и да звучи като банална рима.
... А нежно времето стиха възвишен
шепне пак: “Ще дойде тя, ще дойде тя”.
И грей във двор със белоцветни вишни
царицата на всичките цветя.
|