Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:






Преводи:

Проза:




Интервю:

Преглед:




Дневник:

Публицистика:

Философия:

Критика:


Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Поезия
Димитър Калев 
 
Димитър Калев е роден на 17 октомври 1953 г. в Омуртаг, живее във Варна. Автор на стихосбирките „Страданието на светлината” (1993), „Да ме поливате отвъд” (1996), „Триада” (2001) и „Помежду” (2006). Лауреат на награда за модерен език на 17-ия Международен фестивал на поезията в Суботица, Сърбия (2006), и на награда „Варна” (2007).
   
ГЕНЕЗИС
 
Ей, нали помниш как смесвах гласа ти с ума си –
просто използвах енергията в междуметията ти,
за да пробивам различни отверстия в етера
и към зениците си да ги нагласям.
Тази тоналност, в която петлите ни будят,
или в която цветята се багрят и кръстят
(тъкан, разстилана между клавиши и пръсти),
беше начало на моята етерна лудост.
Мислех, че всичко съвпада единствено в мене;
казвах си: отвор, зеница пред отвора – колко е
(както Луната пред Слънцето при затъмнение).
После разбрах, че това е генезис на болката.
Чувствах се като пространство на куклена сцена:
цветни коприни с проврени ръце на актьори –
всичко, което живееше в мен и говореше,
всъщност бе техните пръсти с изпъкнали вени.
После разбрах, че живея във междупръстие –
случвам се само там, дето ми е отворено.
Но за това още никому не е говорено –
отворът в етера впрочем е отсъствие.
 
 
НАСЪН НАД ВАРНА
 
Мислите ми сутрин отмаляват по ръба на Франгенското плато.
И където сипеят търкаля каменни въздишки към морето,
имам чувството, че нещо свети –
копна ли, ще налетя на злато;
тупна ли с пета, ще хлътна в трюма на затрупан с пръст и храсти кораб.
Същият, със който от Колхида смисълът на Варна е пренесен.
Всъщност са пренесли само песни,
сипани в гръкляните на хора;
те пък в тъжния си път на запад слезли в залив с вид на гласна цепка
(въобще, обичали да смесват факти, очевидно разделени)...
 
Платото сега е възвишение.
Нощем със колажи го облепват
двете звездни мечки, Аурига, яркият Арктур, Касиопея
(но това изглежда е гротескно за тела с единородна святост).
Платото започва да се смее
като след молитва недопята
и започва да се разчленява – крайници и кожи недодрани.
И добре, че с умна кинолента сипеят не спира да филмира
как звездите късат от всемира,
за да хранят мозъчната пяна
(пяната е в ниското, където морските вълни са ми-мажорни)...
 
Всъщност тези нощни случки стават във съня на варненци, които
странстват във телата си и питат
кой е демон и кои са хора.
Варненци насън се разглобяват. Може би, защото световете
нощем изравняват свойта плътност, жителите техни ослепяват
и единствено за тях остава
да се люшкат вътре в дробовете си,
тоест да се вдишват и издишват, а морето да им подражава. 
Смешно е насън да се сражаваш с ритъма на дневната си будност.
Страшно е все пак да не си луд, но
лудостта ти да те обожава
(лудостта е проста безтелесност, вмъкната, където плътността ни
се разнежва и се разтреперва). Варненци излизат от съня си
като воини, покрити с рани,
върнали се да умрат в дома си...
                         
Съмва се. Над Франгенското плато смисълът на Варна отмалява,
а отдолу във обратен кадър сипеят съня ми прожектира –
варненци се будят под всемира.
Аз оставам, за да се сражавам.
  
Емануела Цонева,
“Африкански
приказки”
 
 
Назад [ 3 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма