НЕ ВДИШВАЙ БУБОЛЕЧКИТЕ
Четях Къмингс,
когато по страница 24
премина най-малката буболечка
в света.
Тя заобикаляше буквите
като възвишения
и наближаваше края на изречението
без да бърза.
Затворих книгата.
Повече от всичко исках
да се разходя
на чист въздух.
УЖАСНА ИСТОРИЯ
Розова къщичка с двор
В розови цветенца
С девет кладенеца във двора
Покрити с листенца
Девет кладенеца с девет чудовища
С разкъсващи погледи
Вонят ужасно и те насилват
Без да ги помниш.
ПИЗА - В КЛЕТКАТА
и в „Сейнт Елизабет” –
клиниката за душевноболни
затворници
писмо
Езра,
как успя да го направиш –
да дадеш душа на своята душа?
На площада в клетката
приседнали са смъртниците
и подрънкват с черните си сенки.
Къде сега е „Аз”, къде си „Ти”
и „Вечност”? –
моля те да ме научиш.
Признатите поети
все ще продължават да въздишат
над естествените си неща.
Все ще се оплакват
от поскъпването на хартията,
от коремни болки
и от своето самодоволство.
Любопитството в очите ти набъбва,
пречупено от железата –
то търси другите подобни
сред хората отвъд...
Но отвъд сърцето ти е пусто;
отвъд сърцето ти, повито в дреха
с източна украса...
Тринайсет зими
пролетта не идва после
и едва се чуваха
песните на млечнобелите ти деви –
нимфите, които се завръщат
от панаира в Рим.
Накрая: още спират да играят
невръстните хлапета,
когато покрай тях минаваш
и те замерват с камъни от твоя път.
Ето, над това се чудя
вече доста време.
|