Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:






Преводи:

Проза:




Интервю:

Преглед:




Дневник:

Публицистика:

Философия:

Критика:


Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Ана Боянова 
 
Ана Боянова е родена в София, завършва солово пеене и пиано в Музикалната академия. Автор е на лиричните сборници: „Мой Фараоне” (1994), „Музика за глухи” (1995), „Непредсказани мисли” (1996), „Не вярва конят” (1999), „Молитвеник” (2000), „Ти, който не си на небето” (2001), „Искам да съм” (2002), „С поздрав: Каин” (2005). Публикува книгите „Любов за двама и още някой” (1992, повест), „Девет пиеси за маниак и оркестър” (1998, разкази), „Ангелски сънища” (1999, повест), „Лора – една въздишка” (2000, книга за пианистката Лора Димитрова), „Изповеди” (2001, книга за композитора Александър Текелиев), „Реквием за Петьо” (2002, за балетиста Петър Торнев-син), „Обречени стъпки” (2004, за балерината Пенка Енчева).
 
Ана Боянова
 
***
Ела, да нахраним ангелите –
не с трохи от трапезата,
а с онази песен – за любовта,
за хубавицата, за морето,
за краткия прилив
и дългия отлив.
 
Ела, да попеем на ангелите
с нежния пулс на сърцето –
без звуци, без думи,
в тишината на отлива,
преди Големия прилив!
 
 
***
Искам да живея
отвътре навън;
да създавам вятъра,
вместо да го очаквам,
да измислям пътища,
вместо да ги догонвам;
да търся Човека,
преди да ме е намерил.
Искам да живея
отвътре навън,
за да бъда свободна.
 
 
***
Приливът на детето
в тялото на майката –
като Бог в Бога,
като сън в съня,
като капка в морето;
част от нея, част от цялото,
остров на блажените
там, в залива на утробата;
кръв от граала на времето,
малка причина за бъдното.
 
Детето в ръцете на майката –
първообраза на иконата,
като поклон пред живота,
но и като обещание към смъртта,
с надежда за дълга памет
по обратния път до Земята.
 
Детето и майката –
кръговрат на Райската ябълка.
Дуетът на вечността.
 
 
***
Раят бил някъде
близо, близо до Земята,
твърдят вярващите;
Раят бил тук, на Земята,
казват богатите;
Раят бил вътре,
в самите нас,
проповядват мъдреците.
И всеки от тях
знае пътя до там.
И всеки знае цената.
Но никой
не иска да знае
коя Райска врата
се отваря внезапно към Ада.
 

Леонид Фьодор,
“Страст”

 
 
Назад [ 6 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма