Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:






Преводи:

Проза:




Интервю:

Преглед:




Дневник:

Публицистика:

Философия:

Критика:


Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Поезия
Вера Балева 
 
Вера Балева е родена в с. Търнава, Монтанско, живее в София. Работи като библиотекар, занимава се с реклама. Автор на стихосбирките „Мравка” (1993), „Алиби за безсъние” (1993), „Някъде вън от живота” (1999) и „Резенче ябълка или една история за Наталия и Калуд в 29 стихотворения” (2007). Публикува стихове в сп. „Пламък”, сп. „Читалище”, в. „Век 21”, в. „Литературен глас” и др. Лауреат на конкурс „Христо Фотев” (2006).
  
Вера Балева
 
„На мрака – само с омерзение”*
мракът твърди че е безкраен
не му вярвай – лъже
ето ти сега едно слънчево резенче –
може да се използва за фенерче
а мракът се страхува от фенерчета
и от свещ  даже се страхува
да не говорим за ужаса му –
от клечка кибрит
той сe облича във фрак
и ако забелязваш винаги е във фрак
защото често го канят на вечеря
а и него навсякъде го канят
той подчертано сваля мрачната си шапка
и мрачно се ръкува с всички
казва най-мрачните поздрави
които приличат на гримирани ругатни
винаги твърди че ти е приятел
и те потупва по рамото
с най-черните ръкавици –
които използва за този случай
седи мрачно и говори за себе си
за своето потъмняло аз
че той е първоизточникът на всичко свястно
и че е ако не е той –
не можем да знаем за светлината
не му вярвай – лъже
ако на негово място беше светлината
тя никога нямаше да твърди –
че благодарение на нея знаем за мрака
 
* Заглавието е заето от Селинджър
 
 
Точно в 14 часа следобед
 
                          „Ще повярвам в слънцето,
                          ако и то повярва в мене.”
                                          Йордан Радичков
 
това е едно жълто кафе
извънредно е –
в най-жълтата чашка
която имам
седя срещу слънцето
и този път трябва да устоя
на неговия поглед
длъжна съм
а и това е единственият начин
да станем равни –
щом светлината му е единица мярка –
за моето светоусещане
само да ми повярва
кафето продължава да е жълто
в най-жълтата чашка
която имам –
и е извънредно
точно в 14 часа следобед
когато устоявам
на слънчевия поглед
а на свой ред
слънцето сваля от един лъч
парещата си ръкавица
и се здрависва с мен
 
 
Камбаната ще извести
 
и ти ще се обърнеш да ме гледаш
а булевардът –
по-конкретно минувачите
ще ти попречат
и аз ще се изгубя сред палтата им –
почти безцветна
ще търся някаква градина
за да си почина –
защото погледът ти ще се влачи
като посребрен вагон подире ми
и ей така – без релси
ще прогонва птиците с шума си
светът ще се отдръпне
дори градината ще се уплаши
и ще хукне
а аз звънтящата –
ще спра съвсем изнемощяла
някъде по обед
до църква „Седмочисленици” –
където със дванайсет удара
камбаната ще извести
че съм довлякла погледа ти
като посребрен вагон –
във своето завинаги
 
 
Втренчено и любопитно
 
това е най-дъждовната ми рокля
и закачалката
която я облича
се усмихва съучастнически
от най-дъждовната ми рокля
падат капки –
които са на капки
и капките на капките –
отново са на капки
и капките на капките на капките –
на капки
и така нататък
и сигурно се подразбира
че отцежда –
най-лекомисленото ми присъствие
във лятото –
на тридесети юли
че капките прибирам във хербарий –
да изсъхнат
и някъде през януари ще ги гледам –
втренчено и любопитно
като филмче –
което ще си прожектирам
ако случайно ми се гледат капки
 
 
Горе просто е едно лозе
 
прозрачна съм –
когато слънцето слиза от лозето
и с лъчите си носи кошница
и е септември –
прекалено септември в средата си
прозрачна съм
и през мене се вижда пътеката
тя отвежда към къщата –
която не е боядисана
цветовете й предстоят
като минало
защото миналото е всъщност
една измислица в бъдещето
продължавам да съм прозрачна
а ти слизаш до лявото рамо на слънцето
и нищо не носиш освен себе си
нали няма да ми разказваш за горе
горе просто е едно лозе
а аз съм прозрачна
заради теб се разтворих във въздуха
и присъствам във този септември
особено във средата му –
когато се спускаш към мене
и миналото ми предстои
ще си го измисля – препълнено
после ще боядисам къщата –
в цветовете на обръч
и нищо ново под слънцето
което с лъчите си носи кошница
а ти се завръщаш във вид на грозде
 
 
Все пак във вените
ни текат стихотворения
 
                          На Юлиана Радулова
 
днес си порязах ръката
беше толкова съвършен следобедът –
трябваше да предвидя
взрива в хармонията
(горката – толкова е мимолетна!)
зарязах синята чашка с кафето
една песен
стихотворението което пишех
телефонът който винаги звъни
в четири часа – като часовник
и някой се обяснява в любов
навярно е нечий абонамент –
а аз все се възползвам и слушам
пък и толкова е интересно това „обичам те”
толкова е интересно
но сред тая хармония си порязах ръката
и хукнах за помощ
като неочакван завършек на всичко
когато ме промиваха и превързваха 
толкова се разочаровах от себе си –
смятах че във вените ми текат стихове
а от тях капеше обикновена кръв
 
 
Назад [ 7 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма